Най-новият филм на Адам Сандлър "Лео" е още една комедия за класна стая, предназначена за още по-млада аудитория, и макар този път Сандлър да играе по-голяма роля - от баща на заден план до главен герой на преден, ние виждаме още по-малко от него на екрана. Това е така, защото Лео е анимиран гущер, озвучен от Сандлър (второто му участие в анимационен филм след "Осем луди нощи" от 2002 г.), училищен любимец, който се занимава със собствената си смъртност.

След като Лео започва да се притеснява, че на 74 години може би наближава краят му, той решава да измисли план за бягство, за да може най-накрая да види света извън аквариума, който споделя с костенурка, озвучена от Бил Бър. Но когато Лео вижда изход и се измъква през уикенда, когато за него се грижи един от учениците, той се оказва, че вместо това се превръща в малко вероятен ходещ по мъките. Всяко от децата, при които остава, се нуждае от него по различен начин и Лео започва да осъзнава, че за него може би е по-важно да остане, отколкото да си тръгне.

В ролята на Лео Сандлър взема леко необмисленото решение да "озвучи анимационен герой" - нещо, което за последен път е правил в "Хюби Хелоуин". Децата, на които Лео отделя време, за да ги съветва, имат различни проблеми - от неспособност да задават въпроси до свръхчувствителност и прикриване на безпокойство - и именно в тези двусмислени епизоди филмът е най-успешен. Някои от украшенията, съпътстващи тези моменти, не са толкова успешни, а филмът често не е сигурен как да превърне централната идея в пълноценна история.

Това е своеобразен мюзикъл с поредица от половинчати номера, които варират от лениво подхвърлени до очарователно ангажирани.

Статия на БГНЕС