„Позволете ни да бъдем глупави и суетни! Нали заради това сме артисти! Артистът все повече се превръща в едно малко божество, в един малък идол.“

Да бъдеш звезда е мечта на всеки изгряващ изпълнител. Да бъдеш известен, хората да харесват музиката и изпълненията ти, да пълниш както малките клубове, така и големите арени, които скандират името ти ... Това има своята цена обаче. Която научаваш впоследствие.

Миро, с рождено име Мирослав Костадинов, е роден в град Добрич. Трудно детство, уроци по пиано от шест годишен и участия от малък в различни фестивали – като вокалист и кийбордист. „Каризмата“ му пръв открива Георги Сарандев – легендарният добрички вокален педагог, основател на ежегодния международен фестивал за млади поп и рок изпълнители в сърцето на Добруджа. Амбицията на младият обещаващ изпълнител Миро обаче се простира отвъд родната му Добруджа. С малко средства и много мечти, след казармата, пристига в София. Там се среща с Галина Курдова – Галя. Митко Щерев ги съветва да направят дует. Останалото е история: Осем години поредица от хитове, със запазен Номер 1 в класациите, турнета, концерти, фестивали ... над 50 отличия! Дуетът издава само един албум, ”Еклесиаст“, но, както споделя и Миро, „тези песни много дълго ще се слушат“. Става дума за „Минаваш през мен“, „Колко ми липсваш“, „Рискувам да те имам“, „Ще избягам ли от теб“ ...

Дуетътсе разделя и се ражда соловият певец Миро. Албумът му „оМиротворен“ е един от най-продаваните в цялата история на българската поп музика, а „Губя контрол, когато“ който го изстрелва в нова орбита – на певеца, композитора и текстописеца Миро, който може сам да определя в огромна степен какво точно иска да прави и как да го постигне.

Творческата свобода в света на поп музиката и шоу бизнеса е относително нещо, особено когато се отнася до продуцирането и ролята на продудуцента в творчеката кариера на един изпълнител.. Миро в цялостното си творческо израстване има нееднозначни отношения с продуцентите си. Това не е лека колаборация навсякъде по света. Има артисти, чиито имена се помнят заради ярката им индивидуалност, талант и неповторомост, като Майкъл Джексън например, който е един от творческите вдъхновители на Миро, има и „звезди за една нощ”, които са продукт на продуцентски и маркенгов инженеринг. А има и страхотни музиканти, които отказват да играят по правилата и това не им позволява да се придвижат напред. Мрачно ли е бъдещето на поп музиката, по света и у нас? Превръща ли се все повече в търговски продукт както музиката, така и самият изпълнител?

В откровен разговор с Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ в подкаста „Тройка по никое време“ Миро споделя: „Все още има страхотни музиканти. Системата не им позволява да се придвижат напред, базисно е. И като казвам системата, имам предвид големите мейджъри, големите компании, и пр. , и пр. ... Няма да съществува, ако младото поколение, т.е. алфите и зетките, които сега излизат, не се изправят брутално срещу начина по който функционира и съществува системата, а мисля, че те имат голямо желание! Всъщност AI ще пренареди абсолютно всички и това е много готино. Според мен е и здравословно.“

Как да останеш себе си, когато си стигнал върха? Как да познаеш себе си, като се погледнеш в огледалото и да си сигурен, че това все още си ти? От друга страна, как да избегнеш опасността да се превърнеш в един безкраен „трибют“ на самия себе си, така че да омръзнеш и на себе си, и на публиката?

„Не съм там, където бях, не съм и там, където искам да бъда“ записва Миро в един от своите дневници, в които документира постигнатото, но определя и целите си. И това е неговия начин да се справи с непосилната лекота на битието си на поп звезда.

Миро е много повече. И винаги има цели за постигане.

Кирил Петров