Всяко кътче от любимата ни България е пълно със съкровища! Сред тях са танците, обичаите, дрехите и маските/ликовете!
За кукерите и тракийските мистерии, за Бог Дионисий, за сурвакарите и новата ловна година на славяните - от 1966-та до днес разказва най-големият Международен фолклорен фестивал “Сурва”!
Някои от нас го свързват със силен звук на чанове и високи фигури без лица, облечени в кожи. Оказва се, че символиката в ритуалите и традициите по това време е свързана със сурвакарите и конкретно в Западна България с новата година при славяните. Участниците в предпролетните игри с маски в другите региони на България пък са ни познати като кукери.
И както по Лазаровден разбираме кои от девойките са станали моми за женене, така сурвакарите са само младежи-ергени. Те обикалят по къщите и дворовете, влизат и оглеждат момите - дали са хубави, спретнати, как се грижат за дома. А, за да не ги познаят - се обличат, както сме свикнали да ги виждаме на “Сурва” - с “ликове” направени от пера, специални дрехи, маски. Дори ръцете е важно, да бъдат покрити, за да не бъде разпознат бъдещият жених. Особено характерно за сурвакарите е разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Българските обредни маски са източник на богата информация за различните етнографски райони. И са част от една жива традиция, с която се гордеем. За нея допринасят хореографи, фолклористи, краеведи.
Само на фестивала в Перник всяка година виждаме маски от всички етнографски области на страната.
И само там, ако объркате сурвакарите с кукери ще Ви се обидят! Милчо Георгиев, хореограф, фолклорист и определян от мнозина като будител разказва повече в подкаста “Тройка по никое време”: “Дразним се от това объркване, защото кукерите са на Сирни Заговезни. И ако се върнем назад във времето те са наследници на тракийските мистерии, свързани с бог Дионисий. Докато сурвакарските традиции са свързани с новата словна година на славяните. Дрехите ни са различни, носим маска или лик, който се прави от пера на диви и домашни птици”.
От юноша - мъж!
Как са заявявали възмъжаването си някога? Традицията повелява “звънчарите” да не влизат в къщите, а да стъпват само в дворовете.
Как се променят звуците, с които “гоним лошото” и има ли останали обичаи у нас, в най-чистият им вид? Организаторите на “Сурва”, пазят автентичното и го предават към следващите поколения. И посрещат палитрата на тази автентичност от цяла България. Казват, че играта на маскираните мъже е “мистично единство на ритъм, звук и багри”. Виждаме ги да се движат със специфична стъпка, носейки внушителни маски и самобитни костюми и огласяйки селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. Символиката е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за новото начало.
През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26-ти юни 2009-та година, тогавашният президент на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за Европейска столица на маскарадните игри, а в края на 2015-та година, народният празник Сурова в Пернишко, който е в основата на фестивала, е включен в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Над 20 чуждестранни групи с няколкостотин участници от Италия, Испания, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Португалия, Румъния и други страни се включиха в 31-то издание на фестивала „Сурва“ тази година!
“Лумнаха огньовете на Сурва в Пернишко, а земята се разтресе от мистичния танц на маскираните. Хиляди чанове и хлопатари огласиха селата. Млади и стари сложиха маските и ликовете, за да прогонят злото от душите ни."
Магията е жива! Традицията ще пребъде! Сурва е в сърцата ни!”
