Когато Бог създал човека, първоначално не му дал възможност да се развива и самоусъвършенства. Човекът живеел в неведение относно собствената си същност в райската градина и не изпитвал нужда от нищо. Можем само да гадаем дали това е била Божията промисъл. Човекът, лишен от самопознание, бил щастлив. Вероятно Бог е знаел, че познанието носи не само мъдрост, но и тревожност и печал, и е решил да му ги спести.

Първият акт на бунт срещу създателя си човекът осъществил като посегнал към забранения му плод – този на самопознанието... Безметежното съществуване свършило и човекът, опознавайки се, престанал да бъде щастлив. Бил изгонен от Рая и стъпил на Земята, познал болката, унижението, страха, завистта, суетата ... но също и любовта, радостта и насладата от съществуването си. Божието творение преодоляло забраните на създателя си и поело по собствен път. Дълъг път на самопознание и самоусъвършенстване. Развитие на това, което днес приемаме за най-човешкото в човека: естественият интелект.

...

Годината е 1956. В известния американски колеж „Дартмут“ от Бръшляновата лига, в град Хановер, щата Ню Хемпшър, се провежда научна конференция, посветена на машинната обработка на информация, естествените езици и невронните мрежи. Участниците в нея изследват хипотезата, че всеки аспект на човешкото обучение, или която и да е друга черта на интелекта, може да бъде описан достатъчно точно, така че да бъде симулиран от машина. Търси се концепция, която да обедини всички интердисциплинарни разработки по зададената тема. Математикът Джон Маккарти измисля и пръв произнася на глас термина „Изкуствен Интелект“ ( Artificial Intelligence). Ражда се нова наука, която само няколко десетилетия по-късно ще предизвика революция, подобна на индустриалната, състояла се два века по-рано.

...

Зората на индустриалната революция е мрачна. Парният двигател на Джеймс Уат и механизираният тъкачен стан на Ричард Аркрайт, наричан почти гальовно „Spinning Jenny”, заменят ръчния труд и повдигат производителността в пъти. Много занаятчии губят поминъка си, защото не са в състояние да се конкурират с машинното производство. Машините, измислени от човека, за да облегчат труда и да подобрят качеството му на живот, се обръщат срещу него. Индустриалната машинна революция предизвиква човешка контрареволюция. Във Великобритания се заражда движението на „лудитите“, по името на почти митичния си вдъхновител Нед Луд. Те стават известни като „разрушители на машините“, защото просто влизат във фабриките и физически унищожават тъкачните станове и всички други машини. Движението се разраства до степен въстание и властта е принудена да го потуши с редовна армия.

Индустриалната революция, започнала с чисто технически изобретения, в крайна сметка води до необратими промени в обществения ред. Старите занаятчийски професии умират, раждат се нови. Появява се нова класа – тази на индустриалните наемни работници. Това води до промени в политическото устройство на държавите, както и на международните отношения в глобален порядък. Бурното развитие на машините и тежката индустрия имаг нужда от евтина работна наемна сила, природни суровини и пазари. Започва световно съревнование за преразпределение на сферите на влияние, суровините и колониите, които са източник на всичко това. В крайна сметка се стига до две световни войни, в които естественият интелект дава над 100 милиона жертви.

...

Годината е 1997. Човекът се е помирил с машините, общественото развитие е довело до положителни социални промени след опустошителните световни войни. Индустриализацията наистина е облекчила живота на повечето хора, а най-развитите страни се намират в т.нар. „постиндустриално общество“ , в което приоритет вече не е тежката индустрия. „Сините яки“ - индустриалните работници, намаляват за сметка на хората, занимаващи с умствен труд. Това е новата креативна класа, в която влизат учени, творци, мениджъри, инженери и програмисти. Световната икономика е глобална, а информацията се превръща в най-ценната и най-търсената стока. Светът е на прага на дигиталната революция. След Дартмурската конференция информационните технологии претърпяват бурно развитие, но след първоначалния ентусиазъм, клонът на научното познание, занимаващ се с разработване на изкуствени невронни мрежи, AI, претърпява две „зими“. Тогава се случва едно събитие, което шокира света. На 11-ти май 1997г. компютърът „Deep Blue”, проектиран от IBM побеждава световният шампион по шахмат Гари Каспаров. Абсолютният властелин на шаха тогава изиграва 6 партии, постига 3 победи, две ремита, но претърпява и първата загуба в историята на човечеството от машина. Самият Гаспаров твърди, че е забелязал интелект и творчество в ходовете на компютъра, и дори подозира човешка намеса, но това впоследствие категорично се доказва, че не е вярно. Това събитие фокусира бизнес средите върху развитието на изкуствения интелект. Невероятните за времето си възможности на Deep Blue – да изчислява 100 млн. позиции в секунда, вдига акциите на всички компании, които инвестират в развитие на изкуствения интелект. Надпреварата за AI започва. Дигиталната революция е в разгара си. Що се отнася до естествения интелект, през 90-години се раждат първите поколения хора, които не познават и няма да помнят света преди дигиталната ера...

...

В 30-те години на 21-ви век изкуственият интелект е ежедневие. Много хора вече не могат да си представят как биха се справили с работните си задачи, без негово участие. AI e буквално навсякъде – от автоматизираните високотехнологични производства, до смятаните само до преди няколко години чисто човешки занимания и професии.

Изкуствен интелект се използва в здравеопазването, финансите, образованието, транспорта, търговията, държавното управление...

Изкуственият интелект се развива и самоусъвършенства буквално с дни. Докъде води всичко това? Прогрес или заплаха? Създадените с помощта на ИИ дигитални продукти стават все по-трудни за разпознаване, особено от хора, родени преди дигитализацията.

Употребата му в сферата на изкуството поражда етични проблеми – за автентичността и авторството. Масовото му навлизане в медиите поражда несигурност и недоверие относно истинността на поднесената информация. Употребата на изкуствен интелект е водеща в събирането на индивидуални данни с цел манипулиране на общественото мнение в полза на определени политически или стопански субекти. Като всяко човешко творение, AI притежава двойнствеността на своя създател – има своята светла и своята тъмна страна, и много зависи от коя страна ще застане този, който го използва ...

Подобно на ситуацията след индустриална революция, много професии ще изчезнат, защото тяхната роля ще бъде поета от изкуствен интелект. Но усъвършенстването на AI дава и възможност за ново развитие на естествения интелект, така че неминуемо ще възникнат нови перстективи за Човека, ако се научи правилно да го използва и управлява. Така или иначе, духът е изпуснат от бутилката и връщане назад няма! За естествения и изкуствения интелект, за предизвикателствата и възможностите, които предпоставя това съвместно съществуване, говори Александър Варов, легенда в развитието на дигиталните технологии, понастояшем и.д. на дигиталната медийна и технологична компания Нет Инфо, част от Нова Броудкастинг Груп, в подкаста „Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“.

...

Бог създал човека по свой образ и подобие, но не съвсем...

За да бъде богоравен, Човекът се нуждаел от самопознание и възможност за развитие и самоусъвършенстване. Човекът извоювал първото, престъпвайки наложената му забрана. След като се сдобил с Познанието, Човекът разбрал, че всяко нещо има цена: той платил с безсмъртието си и безметежността на своето съществуване. Подобно на своя Творец, Човекът създаде ИИ по свой образ и подобие, но също не съвсем ... Какво следва? ...Предстоят ни интересни времена ...

Кирил Петров