Четката вече не е само четка. Тя може да бъде таблет, камера, компютърен код, софтуер, а днес дори изкуствен интелект. В съботното издание на „ВитошАрт“ с Гери разбрахме, че историята започва много преди днешния бум на изкуствения интелект. Още през 50-те и 60-те години художници и програмисти експериментират с машини, които създават изображения. Вера Молнар, Георг Нийс и Фридер Наке превръщат алгоритмите и математическите правила в част от художествения процес.

През 1985 година Анди Уорхол демонстрира възможностите на компютъра Amiga 1000, като дигитално обработва образа на Деби Хари. Следват графичните програми и Photoshop, а компютърът окончателно влиза в ателието.

Технологичната революция променя и киното. „Бездната“, „Терминатор 2“ и „Джурасик парк“ разширяват представите за възможното на екрана, а през 1995 година „Играта на играчките“ става първият пълнометражен компютърно анимиран филм.
Променя се и музиката – от първите компютърно генерирани звуци и синтезаторите до времето, в което цялото музикално студио може да се побере в един лаптоп.

А с каква „четка“ твори новото поколение?

Точно тук „ВитошАрт“ среща Стаси Айви, член на кино журито на MustArt Short Film & Music Fest 2026. Фестивалът събира нова българска авторска музика, късометражно кино и млади творци и ще се проведе на 16 и 17 септември в парк „Хиподрума“ в София, при свободен вход. (MustArt Fest)
Чуйте интервюто на Гери със Стаси Айви във „ВитошАрт“.

Технологиите могат да променят как създаваме, но човекът все още трябва да отговори на най-важния въпрос: "Защо?"
 Защото четката на XXI век може да бъде таблет, камера, код или изкуствен интелект. Но четката никога не е била художникът...