„Изпей си урока!“, „Да си научиш урока на вода!“ - колко от всички нас са чували това в детството си? Дали обаче наизустяването на учебния материал е правилният начин, за да постигнем трайни знания, които да ни служат в живота, след като напуснем класната стая?
Научаването „на вода“ на урока е полезно дотолкова, доколкото тренира краткосрочната ни памет. Наизустяването без разбиране помага единствено за неговото възпроизвеждане пред учителя, за да получим шестица; ако трябва да решим някой житейски, битов казус, който не е описан в учебника, започват проблемите. Независимо че в горния курс се решават интегрални уравнения, реалността показва, че много хора не са в състояние да се справят с проста и капитализирана лихва, за да си пресметнат размера на взетите кредити. Ученици, с успех взели матурите си по български език, се затрудняват да напишат едно формално заявление, а когато някой Малък принц ги помоли простичко „Нарисувай ми една овца!“, се получава ... нещо като балон. Балонът на сбърканото образование, като модел, наследен от миналото, в който самостоятелното мислене и творческото начало, заложено във всяко едно дете, вместо да бъде поощрявано, бе пренебрегвано и направо потискано.
Промените в политическата система на страната, не донесоха кой знае какви промени в образователната ни система. В много отношения промените бяха външни, формални, но по същество, образователната система си остана същатата, даже и регресира. Причините са много – образоватлната система е консервативна система и в това няма нищо лошо, доколкото новаторството и промените стъпват на здрави основи и доразвиват постигнатото. България с право се гордее с образователните си традиции, вкоренени в народопсихологията ни още от Възраждането и доразвити в крак с модерните образователни системи в Европа след Освобождението. За жалост, този процес бе прекъснат след налагането на тоталитарния режим, който подчини образователната система изцяло на собствената си идеология. Идеология, която не поощрява творческото и самостоятелно мислене. Носителите на този образователен модел – чиновници, инспектори, директори, преподаватели, останаха в образователната система и след промените, като някои от тях са там и до днес. Те десетилетия наред просто мултиплицираха познатия си модел.
Хората, които поеха отново възрожденската мисия да събудят твореца в детето, са шепа учители, които, подобно на своите възрожденски предци, гледат на професията си като на мисия. Един от тях е учителят по рисуване Виолин Неделчев, с когото ни срещат Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ в последния епизод на подкаста си. Три пъти обявяван за учител на годината, Виолин Неделчев успява непрекъснато да провокира импулса към творчество и собствена гледна точка, изразена чрез спецификата на неговия предмет. Той самият споделя, че мисията му е да вдъхне на учениците си любов към изкуството, без значение дали ще е изобразително или някое друго. Впрочев много от нещата, които са сътворили той и неговите ученици, са интерактивни – от най-дългата мартеница, записана в Гинес, до изложба-ревю с летящи във въздуха картини, закачени на дронове, която предстои да видим в Деня на народните будители на 1 ноември пред Софийската градска библиотека.
Примерът на Виолин Неделчев и други учители показва, че в българското училище има потенциал за творчество, но липсват систематични усилия то да бъде приоритет. Там, където учителите, училищната култура и родителите го позволят, се случват чудеса. Но за да стане това масова практика, са нужни промени на няколко нива – в мисленето, в програмите и в отношението към ученето. Сегашното състояние на учебната програма показва, че стандартизираното преподаване не оставя много място за индивидуални идеи или алтернативни гледни точки. Съществува насаден „страх от грешки“ – културата в училищата поставя акцент върху "правилния" отговор, което убива креативността. Същевременно учебната програма е ненужно претоварена. Обемът от учебния материал просто не оставя място за творчески дейности, а и самите учители не са обучени как да развиват креативност у учениците. Нужна е промяна в методиката на преподаване – към по-проектно базирано обучение, отворени въпроси и учене чрез откритие. Творчеството да не бъде оставено само за предмети, смятани, общовзето за несериозни, като музика, изобразително изкуство и т.н., а да бъде водещ педагогически метод.
Нуждаем се от образователна система, която да насърчава ученическите инициативи, да създава пространства за лични проекти, да подпомага участия в конкурси и работа по реални казуси от живота. Да провокира допълнителен интерес чрез ранообразни извънкласни дейности, като школи по изкуства, клубове по интереси – спортни, музикални, театрални, творческо писане... възможностите са безкрайни. Светъл пример в това отношение са отделни учители като Виолин Неделчев и неколцина директори с подобно мислене, които провокират креативността на учениците си чрез нестандартни задачи, дебати, ролеви игри и междупредметни връзки, но това трябва да стане водещ принцип на образователната ни система, ако искаме да посрещнем предизвикателствата на бъдещето. Което, както знаем, започва от днес.
Кирил Петров
