Младото поколение на България пие вино. Сред алкохолните напитки то слага виното на първо място, следва бирата и чак тогава – твърдите алкохоли. Това е категоричният извод от проведеното в края на миналата година представително проучване на асоциация „Спиритс България“. Дали това е израз на национална традиция, опираща се на хилядолетните корени на винената ни култура, вплетена в историята ни още от времето на траките?
Да, но не съвсем ...
Поколението на дигиталната ера не консумира много алкохол, или поне не толкова, колкото своите родители и прародители. Това не е непременно осъзнат избор; просто ценностите на това поколение са фокусирани около един по-балансиран начин на живот като източник на удовлетвореност и наслада от битието. Как това се вписва в чисто българските традиции в пиенето на вино?
Ритуалната консумация на вино в България и до днес е жива. Виното присъства почти задължително на трапезата на всеки по-голям празник, бил той християнски, национален или просто семеен. Както в България, така и по света, пиенето на вино открай време е и популярна и обичана форма на социално общуване – обичаен начин за срещи с любими, за споделяне с приятели, водещи до прословутото „Вино и истина“ на древногръцкия поет Алкей ( 630-580г. пр.н.е.). Тази сентенция, станала покъсно популярна в римския си вариант „In vino veritas”, важи и до днес. Само че виното, което днес примамва Джен Зи поколението, не е свещената напитка, която са пиели древните траки, прославяйки Орфей...
Голяма част от младото поколение има бегла представа за традиционните български винени сортове. Поне засега ситуацията няма как да бъде по-различна, защото те са сравнителна рядкост на пазара, за разлика от масови интернационални сортове, като мерло, каберне-совиньон, шардоне, сира и т.н. Какво не ни достига, за да наложим на пазара, както у нас, така и в чужбина, хубавите ни вина, произведени от уникални български винени сортове?
Петър Стоименов, винен търговец от 26 години, споделя пред Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ в подкаста „Тройка по никое време“, че липсва маркетинг и подходяща реклама на българските вина. В световен мащаб, а и в България, в този силно глобализиран пазар, потребителите на качествени вина търсят все повече марки и вина от определен географски район, което гарантира автентичността и качеството на виното. От съществуващи някога 15 географски района на български винопроизводители, днес те са сведени до два – северен и южен, докато в гигантите на винения бранш в Европа - Франция, Италия, Испания, на етикета може да прочетем даже и името селото, в което са произведени.
За да може българското вино да мине в по-горния качествен клас, то трябва да има подходяща реклама, по-прецизно райониране и сериозна подкрепа от държавата като цялостна политика и гъвкава стратегия за рекламиране на българските вина на международните пазари.
Световен факт е, че виното става все по-интересен и бързо развиващ се сегмент в туризма. В епохата на глобализацията се забелязва повишен интерес към локалното и виното не прави изключение. Виненият туризъм съчетава посещения на интересни исторически и географски обекти с обиколки на винени изби, и, естествено – дегустация на местни вина, като начин за запознаване с локалните традиции и обичаи, кухня и вина. Това отлично се вписва в начина на живот на Джен Зи поколението, което обича да пътува и да изпробва нови, различни от глобалната конфекция, неща. Заедно с това, новото поколение има и своите нови вкусови предпочитания. Ако за по-старите генерации вината са преди всичко червени и бели, а розетата - компромис, то младите хора днес прояват интерес именно към такъв тип „нетрадиционни“ вина, по правило с по-ниско алкохолно съдържание и нетипични вкусове и аромати.
Днес можем да видим младежка компания, забавляваща се с вино с оранжев, син, или дори зелен цвят! „Био“ вината са тренд за Джен Зи поколението. Малиновото и други плодови вина в последните години преживяват истински бум на младежкия, а и не само, пазар. Това едва ли би се харесало на тракийските ни предци, които произвеждали и консумирали изключително гъсти, тъмни и силни вина, според свидетелствата на техните конкуренти във винопроизводството - древните гърци. Но това ги отличавало и с това, освен с хубавите си коне, са увековечени от Омир в „Илиада“! И ако за модерните вкусове можем да възкликнем като Цицерон: - „O tempora, o mores!” (“О времена, о нрави!“), не бива да забравяме, че всяко поколение търси своя начин на изразяване, и че днешната модерност, става класика утре. А истината за виното в България, е ... че то се пие. И това не е преставало от 6 хилядолетия насам, няма да спре и след Джен Зи поколението. Наздраве!
Кирил Петров
