„Като очистим добре една кокошка, варим я с малко вода, докато омекне, и подире я нарязваме на ситни парченца. Сетне опражваме 1-2 глави лук и го объркваме с късовете. После намазваме с масло една тепсия, туряме отдолу 5-10 кори, добре разточени, по средата късовете месо и най-отгоре пак толкоз кори. Подир нарязваме средата и като ги попарим с вряло блажно масло, печем го в пещ.“

Това е рецептата на Петко Рачов Славейков за кокоша баница, която се приготвя специално за Коледа. Тя е увековечена в неговата "Готварска книга или поставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград", публикувана през 1870 г. в Цариград, в печатница „Македония“, където Петко Славейков отпечетвал едноименния си вестник.

Това е първата българска печатна кулинарна книга в съвременната ни история! Самата година на появата и бележи началото на едно съдбоносно десетилетие за българския народ, започнало с края на борбата за църковна независимост, преминало през ужаса и величието на Априлското въстание и завършило със създаването на съвременната българска държава. П.Р.Славейков, учител, фолклорист, преводач, поет, публицист, издател, е не просто свидетел, а активен участник във всички тези събития чрез обществената си и просветителска дейност. Защо обаче е счел за нужно да напише и издаде и кулинарна книга?

Защото ... все още несъществуващата България по това време вече изживява финалните акорди на Възраждането си и се отваря към прогресивния съвременен свят.Това е времето на разцвета на специфичната българска, предимно градска култура „алафранга“, чийто израз са красивата архитектура и изтънчен интериор на богатите възрожденските къщи. Заедно с модерните „градски“ облекла, „европейските“ маниери на общуване навлизат все повече в социалния живот. Точно тук се вписва и кулинарната книга на П.Р.Славейков. Храната вече не е просто средство за задоволяване на първичната ни потребност, а средство за себеизразяване, социално общуване от нов тип и най-вече – искрено удоволствие и извор на щастие. Което е и същността на гурме културата по целия свят.

Понятието „гурме“ е дошло от френския език, и това не е чудно, защото първоизточник на съвременното разбиране за кухня идва от Франция и нейните майстори кулинари. Цялата идея за начините на смесване на различни продукти и съставки, употребата на вино при готвене, добавяне на специфичните подправки за постигане на неповторимия аромат,това, много накратко казано, е „Гурме“. В гурме културата важно място заема и начинът, по който ще бъде изложено и поднесено блюдото, както и цялостната естетика на трапезата, защото човек възприема кулинарното удоволствие чрез всичките си сетива. Известният кулинарен блогър, фотограф и стилист Людмила Слокоски споделя своите виждания, опит и готварски експерименти с Милена, Кирил Тодор от „Тройка на разсъмване“ в подкаста им „Тройка по никое време“.

Точно подбраните, качествени продукти, са в основата на всяко неповторимо кулинарно изживяване. За това говори още Дядо Славейков: "Нищо не е толкова важно за домашните работи, колкото избирането на добри меса и други неща за гозби." И да не се страхуваме да експериментираме, да откриваме нови вкусове и аромати, като стъпваме на традицията, но добавяме и нещо свое, съобразно собствените ни вкус и предпочитания, ни съветва още Людмила Слокоски. Според нея към традиционната капама можем да добавим и патешко месо, защото „патицата обича киселото зеле“, а баклавата ... Гледайте Епизод 50 на „Тройка по никое време“ и ще разберете колко вкусна може да бъде една баклава, направена със сладко от смокини! :)

Гурме културата е синоним на добър вкус и гастрономична изтънченост, но нейният по-дълбок смисъл е извеждане на културата ни на общуване помежду ни на по-високо естетично ниво. Създаването на атмосфера на празничност, на изключителност, дори и при едно чисто гастрономично преживаване, съчетано с добри маниери и добър вкус, ни кара да се чувстваме по-щастливи като хора. Както казва и съпругата на Джоузеф Конрад - Джеси, в предговора към кулинарната си книга:„ Целта на една готварска книга е да увеличи щастието на човечеството.”