От зората на човечеството до днешни дни, появата на нов живот се приема като свещено тайнство. В което сме само ние. И Бог. С напредъка на медицината и промяната на нагласите в чисто социален аспект, ние хората все повече се отваряме и приемаме новото. Въпросите за това как е редно да се появи новият живот се трупат като лавина, която се уголемява с постиженията на репродуктивната медицина във времето. През 1978-ма година се ражда Луиз Браун - първото бебе инвитро. И се поставят първите въпроси свързани с биотехнологичната революция. Започва един специален дебат продължил десетилетия! Години по-късно Луиз зачева детето си със собствена яйцеклетка, без стимулация. 

В България първото бебе инвитро се появява десет години по-късно. 

С времето медицинските стандрати се променят. В началото специалистите са можели да връщат в утробата на бъдещата майка по 3-4 ембриона. След 2007-ма година нещата се променят. Тогавашната Наредба 28 в България, започва да ограничава връщането на ембрионите. До два, а в повечето случаи до един ембрион. Предвид рисковете за здравето на бебето и състоянието на жената. 

За пример - в Израел още от първите стъпки в репродуктивната медицина до ден днешен, се връща само един ембрион при трансфер, за да се избегнат тежки многоплодни бременности, както и раждането на недоносени деца. 

В момента у нас средната  възраст на жените, които се обръщат за помощ към ЦАР (Център за асистирана репродукция) е 38-39 години. А броят на мъжете, които също се нуждаят от помощ, за да имат поколение е почти равен на този при жените със същия проблем. 

Най-важното обаче остава психическото здраве на двойката и емоционалната зрялост по пътя към мечтата за дете.

Искаш бебе? Детето е най-важно! Детето е центърът! 

Преди осмислянето, как да се случи, стоят години опити, въпроси и тревоги. Репродуктивна помощ? Донорска помощ? Осиновяване? Кой е “правилният” начин да станем родители, ако сме се сблъскали с проблемът това да се случи по естествен начин? 

Стъпка по стъпка. 

Бъдещите родители първо трябва да преодолеят собствената си съпротива, когато чуят от репродуктивния специалист:”За донорска яйцеклетка си”. 

“Ти дете ли искаш да имаш, или искаш да бъдеш майка”?, Радина Велчева, председател на фондация “Искам бебе”, коментира темата в подкаста “Тройка по никое време”. 

Дали това, че не сме готови да предприемем всички стъпки, за да имаме дете е белег на незрялост? Или говори за болката в нас? Личен избор ли е дали сме готови да осиновим или все още е битка с егото на гените? 

Етиката казва: ”Правилно е тогава, когато поставиш това същество, което ще се роди извън твоето его! Поставяйки фокуса върху детето, ти винаги ще си постъпил правилно”!

И все пак … сложно ли е самите ние да си зададем важните въпроси, ако бебето се бави, а годините минават? 

“На колко години ще съм, когато детето ми ще е на 15? И мога ли да му бъда гръб на 20 години”? 

Преди 20 години дебатът за това, колко опита инвитро са допустими и кога е редно да спрем, не съществува у нас. Тогава двойките стриктно следват модел, който в биоетиката е обозначен като патерналистичен. При този модел пациентът дава цялото си доверие на лекаря, на човека, който го “води” в процеса към родителството. 

100% доверие към лекаря. И “никога не се отказвай”! 

Днес обаче говорим за това,  колко е важно да имаме право на избор и да сме запознати с всички възможности! И колко е трудно да “чуят” реалността пациентите, когато са “вътре в болката си”? 

В този момент е изключително важно да имаш добър партньор и емоционална подкрепа! За да осмислим, че ако искаме да сме отговорни родители, то трябва да се запазим здрави физически и емоционално. 

Начини: Замразяване на яйцеклетки? Защо, кога и как?

Да се притесняваме ли, когато сме на 20 и все още не сме срещнали “своя човек”? Или да направим лесно изследване, за да сме спокойни, че “когато му дойде времето” ще се справим? 

За температурата на вечния покой, за репродуктивните планове, за проверката на състоянието ни, докато сме млади и за бъдещето ни като родители - Радина Велчева от “Искам бебе” обяснява детайлно в “Тройка по никое време”. 

Защото вече сме свидетели и участници в един дълго отлаган … дебат за родителството!

“Иконите са свалени”…, казва Милена Златкова, радиоводещ и донор на яйцеклетки. 

“Искам да осиновя дете!” 

За лицемерието и истинската обич, за безусловната любов и категоричната отговорност, за многото опити инвитро, за решенията (кога!), за пътя на обичта…

Точните стъпки по пътя към детето идват с въпросите.