Съдебна медиация в България се практикува от 2004 година, когато е въведена със закон като легална извънсъдебна практика. В последнните години тази форма на извънсъдебно споразумение между две спорещи страни навлиза все по-широко в обществената практика. Нещо повече: от първи юли 2024-та година законодателите предвиждат тя да стане задължителна, ако съдът изрично постанови, че има такава необходимост. Така например, при едно бракоразводнно дело, ако съдът сметне за необходимо, страните по делото могат да бъдат задължени да се явят на първа, т.нар. „опознавателна“ среща при медиатор.
Какво всъщност е съдебна медиация и защо е толкова полезна?
Медиацията възниква и се развива като инструмент за разрешаване на семейни отношения, а по-късно и на трудови, и дори имуществени спорове. По своята същност тя е една извънсъдебна доброволна процедура, в която страните сами търсят помощ от специално опълномощено лице – медиатор, за да намерят приемливо и удовлетворяващо и двете страни решение.
Медиаторът е трето лице, което подпомага двете спорещи страни сами да разрешат възникналия проблем между тях. Той създава подходящи условия за комуникация между страните по даден спор. Тук е и голямата разлика между медиацията и съдебната процедура – страните сами стигат до решение на конфликта, когато това е възможно. Медиаторът не дава решение, той само ръководи процеса, изпълнява ролята на посредник и способства и двете страни да се изслушат взаимно, за да стигнат до същината на проблемите помежду им. Много често се оказва, че дълбочината на конфликта разкрива съвсем други, дълбоко скрити проблеми ... Това важи с особена сила за семейните взаимоотношения. Най-честият спор между двама бивши партньори, които се развеждат, е относно родителските права. Нерядко в хода на медиационния процес и в течение на срещите се оказва, че голяма част от родителите не разбират, че имат доста повече задължения, отколкото права. Тези задължения на отговорния родител далеч надхвърлят минималната издръжка, дължаща се по закон. Когато се осъзнае дълбочината на проблема, се стига и до правилното и удовлетворяващо всички страни решение. Решение , което е в интерес на детето, но е приемливо и за двете страни, така че да не се породи нов конфликт в бъдеще между тях. Този положителен резултат не се постига лесно, много често на първа среща страните не желаят да разговарят помежду си, „дори сядат с гръб един към друг“, споделя адвокат Лилия Борисова, практикуващ медиатор от 13 години. Нейните наблюдения върху човешките взаимоотношения, размисли върху смисъла и бъдещето на медиацията, може да намерите в подкаста “Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от сутрешното шоу на радио „Витоша“. Разковничето на намирането на пресечната точка на интересите се корени в подходящата атмосфера, която създава медиатора, както и конфиденциалността на процедурата. Много е важно медиаторът да спечели доверието на спорещите страни. Да ги убеди, че те остават свързани за цял живот, ако са създали дете, и че е както в негов, така и в техен интерес, да поддържат едни нормални, човешки отношения помежду си, независимо че продължават житейския си път самостоятелно. Да гледат на раздялата помежду им не като на война, а като на ценен житейски опит, който би им дал възможност да срещнат истинската си половинка по-нататък в живота си.
Дава ли медиацията надежда за по-лесно преодоляване на раздялата и по-добър живот след нея? Адвокат Борисова е убедена в това: „Виждайки хората как си тръгват от залата – това ми дава надежда. И ако до вчера не са си говорили, има случаи, в които се разплакват, прегръщат се, и дори да се стига дотам, че те се разделят, това им дава един много ценен опит и урок.“
