Пинокио е наивно и добродушно дървено човече, изпълнено с позитивни чувства към всеки, с когото разговаря, учиво, възпитано и добронамерено. Пинокио е лъжец.
Пинокио не е злостен и преднамерено лъжлив. Героят на Карло Колоди просто се наслаждава на свободата да говори каквото си иска и смята, че от това няма да има никакви последствия. Без какъвто и да било жизнен опит и познания за човешката природа, Пинокио заблуждава както другите, така и самия себе си. Той е просто една дървена цепеница, получила съвсем неочаквано дарбата да говори. Това обаче не го прави истински човек.
Свободата на словото не е исконно право, което човек получава автоматично с раждането си. То се придобива заедно с израстването на човешката личност, която се обучава и възпитава в човешко общество. Човек се учи с израстването си в процеса на взаимоотношенията си с други хора как правилно да използва тази свобода, защото свободата на словото освен привилегия е и осъзната отговорност.
Колкото по-зряло е обществото, в което човек израства, толкова по-отговорно е в боравенето със свободата на словото. Тази отговорност особено много тежи на раменете на хората, които са превърнали свободата на словото и неговото безпрепятствено разпространение в своя професия и призвание. Особено ако тези рамене са нежни и крехки, в чисто физическия смисъл на думата.
В подкаста „Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ гост е журналистът с дългогодишен опит по горещи теми от горещи точки на света Надя Ганчева. В него тя споделя, на базата на натрупания си опит в почти всички журналистически жанрове, своите размисли относно отговорността, професионалните капани, заблудите, надеждите и отрезвяването, но и удовлетворението, което и носи тежката привилегия да превърне свободата на словото в свой професионален път и житейска съдба.
Призванието на журналиста е да информира обществото за случващото се, но и не само това; той трябва да осмисли чутото и видяното така, че да го разкаже максимално достоверно, за да не изпадне в ситуацията на Пинокио. В свят, в който сме залети с всякаква информация и дезинформация, журналистът е призван да отсее истинското от фалшивото и да представи своя разказ за събитията така, че картината да е максимално близка до действителността. Една картина, осветена прекалено ярко, може да изглежда различно оцветена и обратно – затъмнена, тя може да се различава от действителната си яркост и значимост. Именно тук се откроява ролята на журналиста. Това е човекът, на когото е дадена тежката привилегия да използва свободата на словото да информира обществото за всичко, което се случва около нас, без да го преекспонира, както и изкуствено да го „затъмни“. Неговата роля не спира дотук. Добрият журналист би трябвало да може да анализира видяното или чутото, да види случващото се в процеса на други събития и да разясни причинно-следствената връзка по възможност максимално безпристрасно.
Пълна безпристрастност, доколкото сме емоционални човешки същества, е невъзможна. Възможната безпристрасност до голяма степен зависи от личната етика, от натрупания житейски опит и не на последно място от журналистическата интуиция, която освен вродена, се култивира допълнително с много работа и натрупан професионализъм. Този професионализъм дава и правото на изявена лична позиция. Когато имаш достатъчно професионален бекграунд зад гърба си и си спечелил доверието на хората, те знаят, че няма да ти порасне носа.
Защото, за разлика от Пинокио, хората, които боравят професионално със свободата на словото, нямат необичайната особеност на дървеното човече да им пораства носа всеки път, когато казвата неистини. Няма външен белег, по който да познаем човека, който вместо да ни информира, ни заблуждава, съзнателно или не. Достоверността на осведомеността, която получаваме, пряко зависи от степента на осведоменост, която притежава самият осведомител. Той самият пък разчита на достоверността на своите източници. Веригата се затваря, като ключовия фактор да се предаде картината достоверно, е съвестта и опита на самия журналист. А ключовият фактор, за да възприемем предадената ни информация като достоверна картина, образ, слово,звук, е степента на доверие, което имаме към посредника, медиатора, анализатора - журналист. Доверие, което се гради трудно, особено днес, в съвременната информационната джунгла, в която всеки може да разпространява каквото съдържание си поиска и както намери за добре, без непременно да държи на неговата достоверност. И за да избегнем информационните манипулации, отново трябва да погледнем като хора, а не като дървени кукли на всичко, което ни се поднася в информационното меню. Изграденият с израстването ни разумен скептицизъм спрямо информационния потоп е здравословният филтър, който ни помага да отсеем относителната истина (доколкото и тя все пак е субективна) от откровената, злонамерена или не, лъжа. Това отличава мислещия и емоционално зрял човек от дървеното човече, което искрено вярва, че парите растат по дърветата, защото така са му казали и защото много му се иска това да е така ...
Пинокио става човек тогава, когато успява да отсее истината от лъжата, но най-вече когато започва да изпитва емпатия към другите човешки същества. А това значи отговорност. Което е и основната характеристика на свободното слово, както и на хората, които си служат добронамерено с него, дори и да не вярват вече, че могат да променят света. Хора като Надя Ганчева.
Кирил Петров
