Днес християнското семейство се събира за Бъдни вечер. Според библейското предание, тази вечер започват родилните мъки на Дева Мария и вярващите се подготвят за раждането на Божия син - Исус Христос.

Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа", "Мали Божич" и "Крачун".

Традицията повелява на трапезата да се наредят нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Празничната маса включва обреден хляб, наречен "Боговица" или "вечерник". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, а брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през следващата година.

Днес приключват и коледните пости.

Според народните вярвания в полунощ срещу Рождество Христово небето се отваря, настъпва светлина, която могат да видят само праведните, а желанията се сбъдват.

Освен Бъдни вечер, днес се почита и паметта на преподобномъченица Евгения.

Имен ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин.