Няма по-класически образ за Хелоуин от този на издълбана тиква, поставена до прозорец, създавайки страховита атмосфера. В продължение на десетилетия издълбаването на тиква е една от най-американски традиции за есента, отбелязва се с партита, фестивали и телевизионни състезания.

Интересна е историята на тези тикви и тяхното значение като декорация. Въпреки че легендарният конник без глава и неговата тиква плашат американците от поколения насам, истинският произход на фенерите е в Ирландия, Англия и Шотландия.

По пътя езическите ритуали, легендите и природните феномени са се преплели, за да създадат една приковаваща история, която е частично реална.

Келтски ритуали

Концепцията за използването на кръгъл плод или зеленчук за представяне на човешкото лице датира от хиляди години в някои европейски келтски култури. Има предхристиянски произход, който е еволюирал от обичая за почитане на главата или може би представлява военни трофеи, взети от врагове. Това е доста зловещо, но би могло да символизира отсечените глави на враговете.

Идеята се корени по време на келтския фестивал „Самхейн“, който първоначално се празнува на 1 ноември и вдъхновява много съвременни традиции на Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „Самхейн“, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите. За да се предпазят от тези изгубени души, хората се маскирали и издълбавали ужасяващи лица от цвекло, картофи и ряпа, които обикновено били в изобилие в средата на есента.

Празникът се е развил и от практически съображения. Металните фенери били доста скъпи. С течение на времето те започват да издълбават лица, които позволяват на светлината да преминава през дупките, без да гаси пламъка.

Посетителите на Националния музей на Ирландия , „Живот на село“ в окръг Майо, могат да видят от първа ръка колко ужасяващи са били. В постоянните експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била много разпространена, наречена „фантомна ряпа“ и която има зловещи зъби и очи.

Плод - чудо, който не всеки оценява

Човешки слабости и трикове на природата

Произходът на фенерите не се ограничава до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Великобритания е било обичайно да наричат човек с неизвестно име „Джак“. Например, нощният пазач е бил наричан „Джак с фенера“.