Една от най-големите опасности, пред които ще бъдат изправени бъдещите кандидати за разходка по Луната е космическата радиация, която може да причини трайни последици за здравето. Мисиите „Аполо“ от 60-те и 70-те години на миналия век доказаха, че е безопасно хората да прекарат няколко дни на лунната повърхност. Сега китайско-германски екип публикува в списанието „Сайънс Адванс“ резултатите от експеримент, проведен през 2019 г, който дава по-голяма точност на възможния престой.

„Радиацията на Луната е между два и три пъти по-висока от тази на Международната космическа станция“, каза съавторът Робърт Вимер-Швайнгрубер, астрофизик от университета в Кил. "Така че това ограничава престоя на повърхността на Луната до около два месеца", добави той. Има няколко източника на радиационно облъчване: галактически космически лъчи, слънчеви частици и неутрони и гама лъчи. Излъчването се измерва с помощта на единицата сиверт, която определя количеството, абсорбирано от човешките тъкани. Екипът установил, че радиационното излагане на Луната е 1369 микросиверта на ден - около 2,6 пъти по-високо от дневната доза на екипажа на Международната космическа станция.

"Радиационните нива, които измерихме на Луната, са около 200 пъти по-високи от тези на повърхността на Земята", добави Вимер-Швайнгрубер.

Представиха летяща камера за сигурност

НАСА планира да качи хората на Луната до 2024 г. в мисията „Артемида“ и заяви, че има планове за дългосрочно присъствие, което да включва астронавти, работещи и живеещи на повърхността.

За Вимер-Швайнгрубер има само един начин хората да прекарат повече от два или три месеца там: изграждане на местообитания, защитени от радиация, като за целта трябва да са покрити с 80 сантиметра лунна почва.