Във „ВитошАрт“ тази неделя се пренесохме в Казанлък – град на традиция, изкуство и жив дух.
Гост на Гери беше Добрина Матова – директор на Литературно-художествения музей „Чудомир“ – мястото, което пази наследството на един от най-обичаните български творци.

🎙️ Чуйте разговора с Добрина Матова в ефира на Радио Витоша.

Разговорът ни започна с малко познати факти за Чудомир – човекът зад псевдонима, който всъщност носи десетки имена, но остава завинаги разпознаваем с едно. Автор, чиито герои са се превърнали в нарицателни и продължават да ни разсмиват и разпознават.
Погледнахме и към един по-слабо познат период от живота му – времето, прекарано в Париж и Италия. Там, сред галерии, музеи и срещи с голямото изкуство, Чудомир изгражда своя визуален свят. Създава десетки картини – пейзажи, портрети, акварели – изпълнени със светлина, въздух и движение. Един Чудомир, когото рядко виждаме – тих, наблюдаващ, вглеждащ се в детайла.

И именно от този поглед се раждат онези образи, които по-късно ще разпознаем като „нашенци“.

Поводът за разговора ни бяха Чудомировите празници в Казанлък – едно от най-живите и обичани културни събития у нас. Всяка година те събират почитатели на хумора, изкуството и българския дух, за да го преживеят отново – на сцена, в изложби и срещи.

Тази година програмата включва театрални постановки по текстове на Чудомир, изложби, творчески ателиета и събития за деца и млади хора. Сред акцентите е и изложбата „Една година в Париж“, която представя по-малко познатото лице на автора – художника.

Нов момент в програмата е и 3D mapping спектакъл, който пренася разказите на Чудомир в среща между литературата и съвременните технологии и отваря вратите към нова публика.

Разговорът ни отвори и още един хоризонт – към богатия културен живот на Казанлък. От Празника на розата – един от най-старите и пищни фестивали в България, до събития, посветени на тракийското наследство – градът продължава да живее чрез традицията и да я разказва по нов начин.
А Чудомир остава в центъра на всичко това – като смях, като рисунка, като памет.
И като напомняне, че най-истинските истории са онези, в които се разпознаваме.

И нека изкуството бъде с вас.