Преди една година започнах така:

„Здравейте, културни хора! Вие сте с „ВитошАрт“ и с мен Гери – вашият гид в света на изкуството, киното, театъра и литературата. Очаква ни изпълнен с емоции културен обзор, така че се настанете удобно и останете с мен! Ще ви разкажа за премиери, фестивали и дори за едно бляскаво бално събитие! А след малко стартираме с театър.“

Тогава тези думи бяха просто начало.
Една рамка. Един ритъм. Един първи ефир.
Не знаех колко срещи ни чакат.
Колко сцени ще минат през ефира и колко  разговори ще продължат след края на предаването.
Не знаех, че „културни хора“ ще стане общност.

Днес, една година по-късно, си давам сметка, че „ВитошАрт“ не е просто предаване в програмата на Радио Витоша. То е позиция.
Живеем във време, в което културата често се поставя „след“ важните неща. След новините. След кризите. След ежедневието. След битката за оцеляване.
Но истината е, че културата не е след.
Тя е основа.
Тя е езикът, с който мислим.
Паметта, която ни държи.
Онова, което ни различава от шума.

През тази една година „ВитошАрт“ ни срещна с десетки артисти – актьори, режисьори, писатели, музиканти, художници, професионалисти и любители, които горят в своята сфера. Разговаряхме за премиери, за класика, за съвременни текстове, за трудните теми, за смелите спектакли, за българските традиции, за онези моменти, в които сцената става по-силна от реалността.
И всеки път след ефир си тръгвах с едно усещане – че културата не е лукс за свободното време. Тя е необходимост за свободния дух.
Културата ни учи да слушаме.
Да задаваме въпроси.
Да не се задоволяваме с повърхностното.
Да търсим смисъл.
Тя не винаги е удобна.
Понякога боли.
Понякога провокира.
Но именно тогава е най-ценна.

За мен „ВитошАрт“ е продължение на всичко, в което вярвам – че театърът възпитава чувствителност, че книгите изграждат вътрешен свят, че музиката лекува, че традициите ни напомнят кои сме.
И ако през тази една година сме успели поне веднъж да накараме някого да отиде на спектакъл, да отвори книга, да чуе различна гледна точка, да се замисли – значи има смисъл.
Благодаря на всички артисти, които ни се довериха.
Благодаря на екипа на Радио Витоша за безапелационната подкрепа. 
И най-вече – благодаря на вас, които слушате, пишете, реагирате и превръщате „ВитошАрт“ в разговор, а не в монолог.
Една година е само началото.
И ако днес отново трябва да започна, бих започнала по същия начин:
Здравейте, културни хора.
И нека изкуството бъде с вас. 
Гергана Миличевич 
ВитошАрт
Слушайте всяка Събота и Неделя от 10:00 до 13:00 по Радио Витоша.