На 20 декември българският народен календар отбелязва Игнажден – денят, който поставя началото на коледните празници и носи силна символика за новото начало, късмета и надеждата.

В народната традиция се вярва, че какъвто е първият човек, прекрачил прага на дома - такава ще бъде и годината. Затова Игнажден е празник на вниманието, на добрите мисли и на светлата нагласа към бъдещето.

В това специално издание Гери посвети „ВитошАрт“ на смисъла на празника.

Игнажден се свързва с началото на новия житейски и земеделски цикъл.
Според народните вярвания това е денят, в който слънцето започва бавното си завръщане, а светлината постепенно надделява над тъмнината.
 
Затова всичко, което се случва на Игнажден, се приема като знак за идващата година.
 
Сред най-важните обичаи и поверия са:

• не се изнася нищо от дома, за да не „излезе късметът“;
• не се дава нищо на заем;
• не се върши тежка работа;
• трапезата е постна. Задължително на масата се слага ошав, боб, туршии, сезонни зеленчуци и варена царевица. На Игнажден се прави и първата кадена вечеря; 
• първият гост  /полазникът/  се посреща с внимание и благослов.

В някои региони полазникът разбърква огъня в огнището с благопожелания за здраве, плодородие и изобилие, защото огънят е символ на живота и продължението.
 
Игнажден ни напомня, че новото начало не винаги идва с големи жестове.
Понякога започва с тишина.
С добро посрещане.
С мисълта, с която отваряме вратата – към дома, към годината, към хората.
В свят, който често бърза напред, този празник ни учи да спрем за миг и да поканим доброто съзнателно.
 
В този светъл ден „ВитошАрт“ поздравява всички именици, които празнуват на Игнажден,
с пожелание за здраве, светлина и късмет през идващата година.
 
И нека изкуството бъде с вас!