Изненадата всъщност идва не толкова от това, че Къци Вапцаров, след дългогодишно и разнообразно медийно присъствие, е решил да застане от другата страна на камерата, а от темата на филма и проблемите, които засяга. „Добрите родители“ е филм за готовността ни да бъдем родители. Добри? Това подлежи на дискусия.
Киноразказът се движи по линията на действителен случай. Филмът проследява историята на една българка, по стечение на обстоятелствата останала съвсем сама с двете си деца си в Норвегия след тежък развод. Главната героиня се озовава без никаква подготовка в коренно различна социална среда, в която се бори за правото да бъде майка. Да бъде с децата си, които са и отнети от социалните служби и предадени в приемни семейства, при това отделно едно от друго. Окачествена като „емоционално нестабилна“ София трябва да измине дълъг, мъчителен път, за да бъде отново с децата си, да докаже, че е „добър родител“. И тук напускаме повествователната част на филмовия разказ, защото това не е документален филм, макар в основата му да са залегнали действителни събития.
Филмът не е за „лошите норвежци, които товарят български деца на Централна гара, както гласеше една много упорита градска легенда“, споделя Къци Вапцаров пред Милена, Кирил и Тодор в подкаста „Тройка по никое време“. Под повърхността на драматичните събития изплуват множество теми, все по-актуални за хората на 21-век: необходимостта от истинска комуникация и взаимно разбиране между различните култури и народопсихологии, готовността ни да приемем другия без предрасъдъци, нуждата да се вгледаме в себе си, за да разрешим проблемите си. Себеанализът на главната героиня я довежда до неочаквани пластове, до родови констелации, до прозрението, че първо трябва да се освободи от собствения си товар, наследен през поколенията, да осмисли и да реши проблемите във вътрешния си свят, за да е в състояние да се справи с външните предизвикателства. Решена на всичко, за да бъде отново с децата си, София трябва да мине през собствения си ад, да изживее вътрешен катарзис, за да убеди първо себе си, а после и норвежките власти, че е в състояние да бъде добър родител.
Какво значи да бъдеш добър родител?
Филмът на Къци Вапцаров не ни дава еднозначен отговор на този въпрос, но пък ни дава отправна точка за размисъл. За собствените ни демони, породени от фамилни и етнокултурни наслагвания, за зрелостта на взаимоотношенията помежду ни като партньори, за куража да се променяме, за да прекъснем родовия модел, ако е травмиращ, в името на децата си. Резултатът е един интригуващ филм, различен от обичайните клишета по темата „родители“. За това допринася силният актьорски състав в лицето на Лина Златева, Пьотр Кржемински, Катерина Райкова, Леара и Йохан Тансо, операторската работа на Калоян Божилов (“Ага“), меките приглушени тонове на сценографията и костюмите на Яна Криспин и Гео Павлов. Заслужава си и да отличим авторската музика на младия, обещаващ композитор Асен Вапцаров, и не на последно място – ентусиазмът на целия екип.
Кирил Петров
