Историята на фестивалите ни връща в дълбоката древност, във времената, когато все още няма история, или поне не във вида, в който я познаваме днес. Фестивалното начало на човечеството е началото на началата – на историята, на културата, на религията и ритуалите, които сплотяват общността от хора, за да я превърнат в човечеството, което представляваме днес.
Музика и танц, спорт и маскарад, поезия и театър, религиозни обреди и спиритуалистични изживявания, фестивалното начало в обществения живот заема неотменно място от историята на нашите предци – траки, прабългари, славяни ... Съхранена в обществената ни памет през вековете, тази култура е жива и до днес. Съвременна България съхранява и поддържа уникални фестивални традиции, с които има пълното право да се гордее. Нестинарските танци, кукерските игри, песенните събори, „надсвирванията“ и „надиграванията“, са само част от тези наследени традиции. В по-ново време вече имаме театрални, филмови, музикални – от всички жанрове, литературни и какви ли не още фестивали. Например – кулинарни, при това най-разнообрази и тематични – от боба и лютите чушки до ... троянската слива.
Думата „фестивал“ има латински произход. „Festum, festus”означава празник, празничен, но може да се преведе и като пир (feast - англ.) И ако погледнем метафорично, то фестивалите са празник и угощение за сетивата, ума и душата. Фиеста на културата, в най-широк смисъл, която не само запазва и предава традициите, но и създава усещане за общност и принадлежност. Най-древният начин, измислен от хората да се събират, да споделят радостта от живота и да празнуват заедно.
В съвременния свят фестивалите са разделени сезонно и тематично, българските фестивали също не правят изключение. Фестивалите също могат да бъдат национални и местни. С гордост можем да заявим, че почти всяко едно населено място у нас има своя специфичен градски или селски фестивал. Това оформя уникалния му облик, съхранявайки и създавайки специфично културно пространство, стъпващо на местни традиции, но и развиващо съвременни форми на изкуство, забавление и общение между хората, както и между участващите творци. Не на последно място фестивалите служат и за срещи, за „сверяване на часовника“ и обмен на идеи между артистите, автори и изпълнители, на всеки един фестивал.
Фестивалът е духът на един съвремен град. Той създава специфично арт-пространство, в което се редуват смешното и трагичното, забавното и поучителното, възвишеното и земното... Уникална синкретична смесица, която е жизнено необходима на съвременния човек, за да понесе „непосилната лекота на битието“ и ... да се забавлява след напрегнат работен ден!
Точно такова място съществува в сърцето на София. В Южния парк, на емблематичната поляна зад музея „Земята и хората“ от няколко години Големият град може да се похвали със собствено постоянно фестивално пространство, наречено от създателите му „Sofia Summer Fest.“ С един от тях – Борис Гълъбов, ни срещат Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ в своя подкаст „Тройка по никое време“.
Любими музикални изпълнители, литературни четения, театрални представлния и непосредствени срещи с писатели и артисти, прожекции на филми, джаз и рок, детска градина и занимания с аниматори за най-малките ... това са само част от културните забавления, което предлага ежегодният софийски летен фестивал. „При нас сте добре дошли и с домашния си любимец“ споделя Борис Гълъбов, разказвайки за удовлетворението, но и за тежката работа по организирането на станалият вече ежегоден летен фестивал. „Ако приемем че сега сме 25-та година, в момента започваме да работиме за 26-та.“. Как се поддържа един такъв фестивал? Кои наредби са остарели и как общините могат да помогнат за развитието на такова културно средище? Лесно ли се прави „букингът“ на артистите за догодина, доколкото Борис Гълъбов е един от „виновниците“ да го има и един друг емблематичен фестивал - „Мидалидаре Рок Фест“? Всичко това може да научите от поредния епизод на „Тройка по никое време“. Ясно е едно: фестивалите са културна ценност, вплетена в демокротичните традиции и дух на нашия народ. Културна и социална необходимост, която трябва да съхраним и доразвием. И да се забавляваме културно!
Автор: Кирил Петров
