Как да си изберем домашен любимец? Отговорът на този въпрос на пръв поглед е прост. Избираме този, когато харесваме, този за когото сме си мечтали от дете, завиждайки на някой съсед, който гордо разхожда своя домашен любимец в квартала. Подготвени ли сме обаче за това, което ни чака, след като най-после се сдобием с така мечтаното куче или коте? Или някое друго, екзотично животинче, което да приютим в дома си? Оказва се, че в повечето случаи отговорът е: Не. Защото изборът на домашен любимец е емоционален избор (както почти всички избори, които правим в живота си), а емоциите ни често имат свойството ... да ни подвеждат.
Какво трябва да знаем предварително, особено ако ще имаме домашен любец в дома си за пръв път? Преди всичко, след като сме се спрели на определена порода куче или коте, трябва да научим колкото се може повече за особеностите и. Това ще ни спести много главоболия, след като нашият съвместен живот започне. Кучетата и котките са различни – не само като видове и породи, но и всеки един представител на една или друга порода носи своята индивидуалност. Някои са палави и игриви, изискват непрекъснато внимание и се нуждаят от много движение ежедневно, други предпочитат да не ги галите, мачкате и ... най-общо казано, да ги „лигавите“ непрекъснато. Трябва да имаме предвид, че кучето или котето е живо същество, а не екстравагантен придатък на дома и лайфстайлинга ни. То е и отговорност, която поемаме, когато го приемаме и го отглеждаме в дома си. „Когато имаш куче, все едно имаш пет-годишно дете“, споделя д-р Мила Бобадова в подкаста на Милена, Кирил и Тодор „Тройка по никое време“, Епизод 61.
В същото време е хубаво и да си даваме сметка, че кучето, или котето, принадлежат на различен биологичен вид от нас и това, което е добро и полезно за нас, не е задължително да важи и за тях, даже напротив, понякога може да се окаже и пагубно. Не е добра идея да го храним с нашата храна, или ... с остатъците от трапезата. Трябва внимателно да проучим какво е полезно за него и каква храна да му купуваме, като най-добрият съвет може да ви даде квалифициран специалист. А най-добрият квалифициаран специалист за вашият домашен любимец е неговият личен ветеринарен лекар. Да, както и ние, хората, имаме своите лични лекари, които познават анатомията и физиологията ни най-добре, така и кучетата и котките е най-добре да имат своя личен ветеринарен лекар, който ще се грижи професионално за тях и ще ги познава най-добре. Защото справките в интернет може да ни дадат полезни насоки, но, както казахме, всяко животинче носи своята индивидуалност, освен това, в нета се срещат всякакви идеи и съвети, някои от които, да си го кажем направо, противоречат на здравия разум.
Кучето, котето, или каквото и друго животинче да сме си избрали, за да сподели живота си с нашия, може да ни донесе неповторими емоционални съвместни моменти и преживявания!
Всички сме чували, гледали, а и изпитвали особеното усещане за близост, любов и хармония, която се поражда между домашния любимец и неговия стопанин. Тази хармония обаче се гради на взаимност. Когато се отнасяме с домашния си любимец хуманно и с уважение, тогаво получаваме искрена привързаност и обич, която даже и някои хора не са в състояние да ни дадат ...
Хубаво е и да проучим нормативната уредба за придобиване и отглеждане на домашен любимец в страната ни. В нея все още има доста несъвършенства, но главното е, че ние носим и отговорност за животинчето, което сме приютили. В някои европейски страни формалностите около придобиването на домашен любимец са почти като процедура за осиновяване на дете. Добре е и да знаем, че като поемаме тази отговорност, то тя е поне за десетилетие и повече напред. В България все още има какво да се подобри относно придобиването, отговорността и хуманното отношение към домашните любимци. Така например, Българската Агенция по безопасност на храните – БАБХ, разполага с интегрирана информационна електронна система ВетИС, в която при регистрация на кучето се поставя микрочип, който съдържа 15 цифров уникален код. Срещу този код в системата на БАБХ се въвеждат както данните за собственика, така и за кучето. Данните въведени в системата ВетИС на БАБХ за животните съдържат още и сведения за манипулации, ваксинации, обезпаразитявания и т. н.
Но ... „От това не следва нищо!“, твърди д-р Бобадова. Ако не сте си платили данъка, ако не сте направили необходимите ваксинации, ако сте си загубили домашния любимец ... БАБХ, независимо, че разполага с всички данни, „Тя просто не реагира“, възмущава се Козата Ани, както е публично известна д-р Мила Бобадова.
„Бау!“ или „Мяу!“? - изборът в крайна сметка си остава емоционален. Но е хубаво преди да направим тази стъпка, да съчетаем емоцията с информираността, и да имаме ясна визия за бъдещият ни съвместен живот с нашия домашен любимец, най-новият член на нашето семейство.
Кирил Петров
