На 24 май в България се отбелязва празнично Денят на българската писменост, просвета и култура, дала началото на славянската писменост и култура изобщо. Този празник е посветен на делото на светите братя Кирил и Методий, създателите на глаголицата, която е първата българска и общославянска азбука. Как се стига до това?
В забележителен диспут във Венеция през 867 г. с привържениците на т.нар. триезична догма, ерудираният византийски книжовник и висш дипломат Константин Философ защищава правото на съществуване на писменост на славянските народи наравно с трите единствено признавани дотогава – латинска, гръцка и иврит. Въпросът не се свежда само до графичното изобразяване на звуковете, съществуващи в българския език. Епичният спор се води за правото на разпространение на Божието слово на писмен и говорим български език. А че езикът е именно български, изрично свидетелства средновековният гръцкият богослов и писател Теофилакт Охридски в своето „Пространно житие на св.Климент Охридски“. Теофилакт Охридски е висш византийски духовник, в началото на 11-ти век е назначен за Охридски архиепископ с мисия да ромеизира новозавладените български земи след кончината на Самуил и падането на Първото българско царство, така че едва ли може да бъде обвинен в български пристрастия. Той нарича местния език „груб“, „варварски“, „космат“, но – БЪЛГАРСКИ!
През 9-ти век във Венеция спорът за правото на българския език да бъде равнопоставен с каноничните латински, гръцки и еврейски, е ожесточен. Победата на Константин Философ обаче е безапелационна! За това свидетелстват думите на най-изявеният му ученик, св. Климент Охридски, в написаното от него „Похвално слово за Кирил“ :
„Като лъв той затвори устата на триезичните еретици, кои-то, помрачени от завист и със злобата си станали съучастници на Пилат, твърдяха, че не подобава на други езици да се слави бог освен на еврейски, латински и гръцки…”
Тази победа отваря широка възможност за създаването на цяла една нова писмена култура, наравно със съществуващите тогава еврейски, гръцки и латински в средновековна Европа.
И не само това! Още в средата на девети век Константин Философ убедително защитава идеята за културното равноправие на всички народи; идея актуална и основполагаща за съвременна Обединена Европа и днес.
Константин Философ умира в Рим през 869г., малко след като там е отслужена тържествена литургия на български език наравно с латински и гръцки, а папата е осветил литургичните книги, написани с новата азбука на български език. Лично от главата на римската църква са ръкоположени и първите свещеници - славяни, ученици на Константин и Методий, доведени от тях в Рим. По това време вече Константин Философ е изтощен от отговорните си и тежки дипломатически мисии, и се разболява тежко. Малко преди смъртта си на 14 феврвуари приема монашеска схима (отричане от света в името на Бога) с името Кирил.
С това име той е канонизиран за светец от православната и римокатолическата църкви. През 1980 г. папа Йоан-Павел ll обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа.
Делото на светите братя Кирил и Методий продължават техните ученици. Горазд, Сава, Климент, Наум и Ангеларий пристигат в България, където се заемат с просветителска и книжовна дейност с апостолска страст. Климент Охридски и Наум Преславски създават кирилицата, наречена така в израз на преклонение пред техния учител. Кирилицата става основа на съвременната българска азбука. На нея още в средновековието са написани редица оригинални произведения, които се разпространяват в целия славяноезичен християнски свят. Ражда се една нова култура, която тръгва от българските Преславска и Охридска книжовни школи, създадени и развити с активната подкрепа на българския цар Симеон Велики, който най-вероятно стои зад псевдонима на писателя Черноризец Храбър, завещал ни уникалното произведение „За буквите“.
Празникът на българската писменост и култура има дълбоки корени в националните ни традиции и е символ на българската ни идентичност и гордост. Традиционно на 24-ти май(11-ти по стар стил) в най-новата ни история се организират различни културни събития, шествия, концерти, изложби и други духовни прояви, които подчертават значението на образованието, науката и културата в живота на българите. Видни възрожденци като Найден Геров, Христо Ботев и много други, още преди политическото ни освобождение подчертават значението и уникалността на този български празник на писмеността, културата и духа. Защото който не е свободен духовно, няма как да бъде свободен и политически. А това не е възможно без просвета, образование, изкуство и култура, защото:
„Голи са без книгите всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души...“
Константин Философ - „Проглас към евнагелието“ - IXв.
Пазим ли в душите си този завет, дошъл до нас през вековете? Съзнаваме ли отговорността, която носим, като наследници, пазители и изразители на хилядолетната ни култура? Успяваме ли да предадем универсалните послания, които тя носи, равиваме ли ги, предаваме ли ги адекватно на собствените си потомци и на света? Разговор по темата с писателката Катерина Хапсали гледайте в подкаста на Милена, Кирил и Тодор „Тройка на разсъмване“ - Епизод 59.
