Честита баня! - този поздрав най-добре характеризира българската обществена баня като хигиенно-културен феномен, дълбоко вкоренен в бита и народопсихологията ни от древността. Макар народите, населявали територията на днешна България да са се сменяли през вековете, баните са си тук – от античността до наши дни. Траки, римляни, българи, византийци, османци – всяка народност, появила се по нашите географски ширини, е оставила своя „бански“ отпечатък, традиции и култура. Това прави българската обществена баня уникална: тя се опира на античните традиции, в които банята е обществено средище и място за социални контакти, минава през ориенталското разбиране за баня(хамам) и стъпва на модерните европейски разбирания за здравна превенция и релакс. Този исторически обусловен синтез на култури и обичаи ни дава пълно основание да говорим за българската баня като единствена по рода си и неотменна част от културно-историческото ни наследство, с което се гордеем.
Честита баня! Много често ритуалността и символиката на този поздрав не се разбира от повърхностно запознати с народопсихологията и традициите ни чужденци. Няма как да знаят, че посещението на баня за българина е почти сакрално преживяване, целящо ритуално очистване на тялото и душата.
Пример за подобно неразбиране е приписваната реплика на сър Уинстън Чърчил: „Господа. Една държава, в която хората след баня си казват „Честито!“, току-що ни обяви война!“, прознесена когато научил(на 14.12.1941г.), че България е обявила война на Великобритания и Сащ. Всъщност няма никакви доказателства, че това е исторически достоверен факт, за разлика от катастрофалното поражение на британците при Дойранското езеро през Първата световна война, нанесено им от българските войски. Може би затова съра не ни е долюбвал много-много ...
Казваме ли си и днес „Честита баня“?
Това, за съжаление ни се случва все по-рядко. Основната причина е разрухата, в която тънат по-голямата част от обществените бани днес. Въпреки богатото историческо, културно и архитектурно наследство, в наши дни действащите бани стават все по-малко. Причините за това са много, но основната е неразбирането на значението им и бездействието на властите. Липсата на единна стратегия и визия за тяхното развитие, неясните правомощия по стопаносването и взаимното прехвърляне на отговорност между институциите довеждат до там, че от над 100 съществуващи минерални бани в близкото минало, днес действащи са не повече от половината, като голяма част от тях са в плачевно състояние.
А ако има нещо, с което сме богати, освен с душевност и история, това са минералните ни води! България е на второ място в Европа след Исландия по ресурси на натурални минерални и изворни води с естествен произход, които имат уникален състав и питейни качества. Лековитите им свойства са добре известни и познати от хилядолетия! Наличието на такъв природен ресурс предполага голямо развитие на санаториумите и балнеолечението, на съхраняване и поддръжка на съществуващите бани, както и изграждане на нови, модерни термални бански комплекси, съобразени със съвременните изисквания на спа-туризма. „Италия печели повече от спа, отколкото от културен туризъм!“ , споделя архитект Ивайло Захариев от сдружението Българска Асоциация за Термално Наследство (БАТН) в Епизод 52 на подкаста „Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от сутрешното шоу на радио „Витоша“- „Тройка на разсъмване“. И това е лесно обяснимо, защото спа-туризма, „ходенето на баня“, като посещение на уютно място за отмора и удоволствие след напрегнатото ежедневие, профилактика и лечение, е предимно вътрешен туризъм. „В музея ще отидеш един път“, казва още арх. Захариев, „но на баня можеш да ходиш всяка седмица“. Или през седмица. Защото, ако спазваме традициите, в миналото посещението на баня е било разделено на „мъжки“ и „женски“ дни – едната седмица банята е за мъже, другата – за жени. Писателят и изкуствовед Драган Тенев в спомените си за стара София разказва, че в неделя, когато банята е била женска, градските зевзеци се събирали пред банята, за да одумват, оглеждат и закачат момите, които излизали току-що изкъпани. Може би тогава се е родило прословутото „Честита Баня!“ - полу-насериозно, полу-на шега“?
Ако искаме да го възродим обаче, първо трябва да кажем „Да бъде Баня!“ По примера на шепата ентусиасти, радетели на каузата „#дабъдебаня“, организирали станалият вече легендарен флашмоб през 2018 г. по халати и хавлии пред Централна минерална баня в София. Флашмоб в знак на протест срещу превръщането на банята в музей от тогавашната управа, вместо рестварацията и като действаща баня. Защото Банята, сама по себе си е музей. Тя е специфична част от материалното и духовно културно наследство на нашия народ. И е престъпление да не го съхраним и доразвием. За да си казваме отново „Честита Баня!“ и да се гордеем с това!
