Те не са задължително за лека нощ. Нито задължително са с поука и щастлив край. Те са приказките на едно поколение, което търси своето себеизразяване и напук на всички други приказки, са приказките, които може би ще чете и следващото поколение. Кой може да знае?

„Младите са неуки и неграмотни!“ Младите са комерсиални и консуматорски настроени!“.„Това поколение е трагедия, нищо няма да излезе от него!“ Единственото вярно нещо от всички тези обвинителни клишета, витаещи в общественото пространство поне от десетилетие е ... че са клишета.

„Младите“, с цялата условност на това понятие, четат. Четат виртуално, четат и традиционно, на хартиен носител, но не така, както им се иска на „старите“. Тъй като имат невъобразимо по-широк избор, четат това, което те смятат интересно за тях. Не са конформисти и Слава Богу. Това, което настоящото „средно“ поколение е смятало за класика, по времето, когато и то на свой ред е било бъдещето на нацията, се е смятало, ако не за несериозно, то поне за авангард. Днес е Класика. Но класиците за това са класици, защото всеки ги признава за безспорни и ... скучни. Никой не ги чете. Именно защото са безспорни, защото са били авангард, но на едни отминали епохи. И макар общочовешките истини, болки и проблеми, отразени в дебелите книги като любов и страст, болка и удоволствие, престъпление и наказание, да са вечни, то всяко ново поколение има нужда от свой начин да ги преоткрие, да ги изкаже, напише и прочете. Всяко ново поколение има своя собствен автентичен глас, което също е клише.

Какво показва експериментът на Гери Турийска, наречен „Пощенска кутия за приказки“, започнал почти на шега? И как точно е започнал? Това разказва самата Гери в Епизод 49 на подкаста „Тройка по никое време“ на Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“. Един експеримент, започнал с публично четене на няколко любовни писма, е за щастие продължен и тематично доразвит. Днес има инстутиционален и почти сакрален статут като древногръцкия театър! „Пощенска кутия за приказки“, както и формата „Пощенска кутия за мръсни приказки“ отприщват океан от желаещи да напишат и прочетат своя поглед върху любовта и секса, живота и вселената, и всичко останало ... Обичайните неща, които вълнуват човечеството, откакто свят светува.

Всяко поколение има своите приказки. Своите чудовища и герои. Своите мечти и илюзии. И в това няма нищо лошо: „Човек, когато изгуби илюзиите си, умира“, казва Албер Камю. Някога отричан, днес - класик. Дали на някого от авторите в „Пощенската кутия за приказки“ на Гери Турийска му предстои да стане класик след време? Не знаем и няма как да разберем.

На следващите поколения им предстои да видят, чуят или прочетат, защото поколенията и технологиите се сменят, но приказките остават. Универсалните човешки истини, вълнения и стремежи - също.

Ars longa, vita brevis.