Кои сме днес? Дали напоследък все по-осезаемо имаме нужда да определим себе си? Да изискаме уважение към корените, историята, вярата и културата си? Открай време българите сме чувствителни на тази тема. Точно, заради всички посегателства върху нас и от по-новата, и от по-старата част на историята ни. Което лесно обяснява, защо браним яростно и категорично всичко, което считаме за българско. През годините успяхме да се наситим на многообразието на света и продължаваме да го търсим и днес! Но заедно с това, отчетливо и с грижа показваме нуждата от присъствието на “нашето си” - в ежедневието, на трапезата, в рамките, в които държавата България се заявява пред света.

Успяваме ли? Често четем коментари, че проявата на патриотизъм е кич. Но нямаме проблем, когато гражданите на други държави използват знамето си, за да го позиционират върху дрехи, в татуировки и бельо.

Лято е. И отново съборите в цяла България успешно ще съберат родолюбци, които знаят стъпките на хората, пазят носии наследени от предците си, имат потребност и желание да научат повече за нашият фолклор. Други си позволяват татуировки на личности, свещени за историята и свободата ни, но не знаят абсолютно нищо в детайли за делото на тези велики българи.

Кога родолюбието е кич и как да направим така, че да се отървем от насаденото чувство за малоценност? Отговорът е - със знание. И с абсолютната убеденост, че всеки от нас може да бъде по-добрата версия на себе си, че където и да живее по света - основата е България!

Свидетели сме на все повече инициативи (и на възрастни, и на деца), които работят за опознаването и съхранението на българското.

“Аз уча, вярвам, мога, знам”! е лична инициатива на глас, който познаваме от рекламите и лице, с което свързваме популярен сериал и някои заглавия на театралната сцена. Вече четири години Гергана Стоянова провежда тези семинари за децата от училищата в цяла България. Среща се с близо 15 000 деца. Мотивацията ѝ е да сподели личният си опит и да ги окрили, че могат да бъдат по-добрата версия на себе си. Да съберат кураж да сбъднат мечта. Да се отучат да прилагат рамите на възрастните, които често и умишлено лимитират себе си. От криво разбрана скромност и от страх. Оказва се, че и възрастните, и децата могат да организират деня си така, че да постигнат нещата, които искат да им се случат. А това минава и през познанието за България и кои сме ние!

Кога за последно сме писали на ръка в тефтер?

“Когато запишете името на някого, трябва да знаете да разкажете за него нещо поне в рамките на 2-3 минути. Да разкажете за историята му! Защото това първо работи за българските ти корени. И после се научаваш да изпитваш почит.”, разказва за своя подход Гергана Стоянова в подкаста на популярното радио шоу “Тройка по никое време”.

И накрая всички те, където и да се озоват по света, ще знаят, защо вият сирените на 2-ри юни. И ще помнят че са дали клетва: “Обещавам винаги да говоря за своя дом - за България, с обич”!  Можем ли?