Живеем във време, в което е лесно да “видим” хората и техният живот. Без да сме го искали. Дори тези, които не са от “нашата кръвна група”. Дали сме благодарни на цялата тази разнообразна човешка палитра? Или ни идва в повече? Ако не друго, успяваме да отворим очи за фактите - не всички са толкова грамотни и възпитани, колкото ни се иска. 

Кои са повече, или кои са по-натрапчиви? Дразни ли ни липсата на възпитание, особено в социалните мрежи, или по-неприятни са забележките, как да се държим? Какво е общото между семейното възпитание и познанията за етикета? За сблъсъците на живо, за смешните ситуации на официални събития и в ежедневието - има, какво да научим! Онлайн общуването ни даде едно особено разбиране за свободата, често толкова органично, толкова “естествено”, че капитулираме и отказваме да влизаме в спорове. В ежедневието обаче очакваме обичайно приетото - да използваме учтивата форма с непознати хора, да отстъпваме място в транспорта на възрастните, на бъдещите майки, на майките. Все по-рядко се случва. Все по- “разговорен” става животът ни. И тогава се питаме “защо”? И тогава идват спасителните клишета. За “първите 7”. И са истина. 

Какво правим, когато установим, че имаме пропуски? От времето на книгата “Как да се държим в обществото” минаха много години. Съвремието донякъде променя правилата на поведение в определени ситуации, но само донякъде. Все по-често срещаме предложения за курсове - по етикет, комуникационни умения и “как да се държим в обществото”. Също и курсове за публична реч и правилен изказ! 

Палитрата на диалектите е прекрасна, безкрайна и…я срещаме често при хора с публични професии. 

В последния епизод на “Тройка по никое време”, гостенката Мария Касимова-Моасе коментира точно тази тема - пресечната точка между семейното възпитание, правилата на етикета и говорната култура. Защото е съвсем нормално в Бургас да чуем: “Додье един авер с хавела си”, което означава “Дойде един приятел с детето си”! Но от трибуната на парламента е добре да нямаме нужда от превод. 

Успявахме да влезем в конфликт и за традициите! Всички помним полемиката разгоряла се по повод “хорото пред “Народния театър”! Къде му е мястото и дали? 

И спорим толкова ожесточено, че забравяме да уважим позицията на човекa отсреща, да спорим без да обиждаме, да изслушаме, за да разберем и другата гледна точка. Да не поставяме етикети с обиден привкус, когато се сблъскваме с мироглед, различен от нашия. 

Може би се намираме в период на преход и по отношение на ценностите във възпитанието! Но кои са непреходните основи, които не бива да променяме? И вярно ли е, че единственото, за което няма да се “избием” с думи е, че използваме приборите спрямо поднесеното ястие “отвън навътре”?

Мария Касимова-Моасе говори точно и ясно по темата. С опита си на специалист по бизнес етикет, протокол  и комуникационни умения, вече 13 години. 

С кое ще се съгласим? Кое да махнем и кое да остане?