Динозаврите и другите големи животни са измрели не директно от експлозията на гигантски астероид през периода Креда, а от облак от силикатен прах, който обгърнал Земята след падането на астероида. Учените стигнаха до това заключение въз основа на резултатите от моделирането и анализа на седиментни отлагания.
Преди около 66 милиона години, на границата на периода Креда и Палеоген, се е случила екологична катастрофа. Тя предизвикала едно от петте „големи“ измирания, което унищожило 75% от морските и сухоземните животински видове, включително всички нептичи динозаври, амонити (клас мекотели) и големи влечуги.
Смята се, че основната причина за кредно-палеогенското измиране е падането на астероид с диаметър 10-15 километра върху Земята. Мястото на удара, известно като кратера Чиксулуб, бе открито през 1978 г. на полуостров Юкатан в южно Мексико.
Картината на бедствието обикновено се описва по следния начин. Астероидът се е разбил в Земята с висока скорост и по същество се е изпарил. На мястото на катастрофата се образувал огромен кратер с диаметър около 180 километра. От него е била изхвърлена пелена от малки фрагменти от силикатни скали, както и гигантски аерозолен облак от сулфатите – съединения от сяра, присъстващи в морската вода.
Ударната вълна е опустошила околността и е предизвикала гигантско цунами, а топлинните ефекти породили огромни пожари. Трилиони тонове пепел и сажди са наситили въздуха и мрак е паднал на Земята за няколко години. Сулфатните аерозоли, които се издигнали до стратосферата, създали допълнителна стена за слънчевите лъчи. Температурата на планетата паднала рязко и е настъпила глобална зима. Освен това, поради липса на светлина, фотосинтезата в растенията се забавила, което довело до намаляване на концентрацията на кислород в атмосферата. Насищането на повърхностния слой на океана с въглероден диоксид от атмосферата предизвикало неговото окисляване. Умрял е целият фитопланктон, основният елемент от хранителната верига в океана. Поради това изчезнали и други морски животни.
Подобен ефект на доминото се наблюдавал и в земните екосистеми. Рязкото намаляване на растителната маса се отразило негативно върху оцеляването на тревопасните животни. Месоядните също страдали от липсата на храна по веригата. В резултат на това всички животни с тегло над 25 килограма изчезнали. Големи представители на фауната в земните екосистеми се появили отново чак 15 милиона години след бедствието.
Белгийски геолози, ръководени от Сам Берк Сенел от Кралската обсерватория в Брюксел, заедно с колеги от Холандия и САЩ, анализираха състава и размера на праховите частици в седиментните отлагания на мястото Танис в югозападната част на американския щат Северна Дакота. Мястото е известно с големия си брой скелети на динозаври, безгръбначни, риби, влечуги, земноводни и ранни бозайници. Учените са използвали получените данни, за да изградят усъвършенстван модел на глобалното изменение на климата, причинено от падането на астероида.
На първо място, авторите на изследването установиха, че силикатният прах, произведен от въздействието на Чиксулуба, е много фин. Размерът на зърната му варира от 0,8 до осем микрометра. Това е с един или два порядъка по-малко от дебелината на човешки косъм. Такъв прах може да остане във въздуха до 15 години и през това време да обиколи земното кълбо няколко пъти. Моделирането показа, че емисиите на прах, заедно със сажди и сяра, са блокирали фотосинтезата за почти две години и са причинили охлаждане на земната повърхност с 15 градуса по Целзий. Освен това прахът изиграл ключова роля.
Съдбата на живота на Земята можеше да бъде напълно различна, ако астероидът беше паднал някъде другаде. Например в океана: тогава нямаше да се вдигне прах, сулфатните аерозоли бързо биха се разсеяли и нямаше да настъпи екологична катастрофа.
