Медузите нямат мозък, а се учат с помощта на очите и нервите си, но изследователите едва сега успяват да докажат, че те могат да променят поведението си въз основа на предишен опит. Как тези безмозъчни същества могат да се учат и да променят поведението си, е загадка, която озадачава учените.

Според ScienceNews изследването, за което се съобщава в Current Biology, се отнася конкретно за карибските кубомедузи (Tripedalia cystophora) и показва, че те са в състояние да правят връзки между събитията в съзнанието си. Изследването на тези медузи разкрива, че без мозък съществата все пак имат способността да учат.

Медузите са в състояние да променят поведението си, например за да избегнат сблъсък с нещо, което виждат. За невроетолога Ян Биелецки от германския университет в Кил това показва, че ученето може да е съществена част от нервните клетки, да не изисква изключително сложна нервна система, а да може да се осъществява в рамките на това, което той нарича "ограничена схема". Ако това е вярно, то би могло да даде нова представа за това как животните са развили способността си да учат.

Кубомедузата има тяло с форма на камбана, от което висят четири пипала с копчета, като всяко пипало включва около 1000 неврона и шест очи. Докато ловуват дребни ракообразни, медузите се насочват между корените на мангровите дървета в тропическите лагуни, извършвайки сложни маневри, които изискват преценка на разстоянието въз основа на контраста между светлината и сенките.

В мътните води обаче обектите с висок и нисък контраст могат да бъдат трудно проследени, което кара изследователите да се замислят дали тези същества могат да се научат, че обектите с нисък контраст, които може да изглеждат отдалечени, всъщност се намират по-близо.

С помощта на аквариум, заобиколен от редуващи се сиви и бели ивици, екипът от учени наблюдава 12 медузи чрез камера в продължение на около седем минути. Макар че първоначално изглежда, че те определят сивите ивици като далечни и се блъскат в стената на аквариума, в крайна сметка те променят поведението си. В хода на експеримента медузите започнали да третират сивите ивици като по-близки и плували, за да ги избегнат.

Средното разстояние на медузите от стената на резервоара в началото на експеримента е било около 2,5 см, но по-късно се е увеличило до около 3,6 см в края му. Броят на сблъсъците със стената също намалял, като средната стойност започнала от 1,8 на минута и завършила на 0,78 на минута.