Когато през нощта неудържима сила те изтласка от леглото и буквално със затворени очи те води до хладилника, какво взимаш? Не, не бутилка айран или някакъв нискокалоричен плодов десерт, а взимаш или парче наденица или шоколад.
Но не се укорявайте сутрин, когато осъзнаете целия ужас от нощното нападение в кухнята. Фактът, че сте били привлечени от мазно-сладко-висококалоричното, не е по ваша вина, а в присъщата ви система за оптимизиране на търсенето на храна. Това е цялата ви пространствена памет, която в хода на еволюцията се е научила да намира най-краткия път до най-калоричните (и вредни от днешна гледна точка) храни.
В дивата природа точно това правят всички животни, защото тяхната задача е да получат максимално калории с минимални разходи на енергия. Но в края на краищата ние имаме добра представа какво е полезно и кое вредно, не е нужно да мислим за ежедневното оцеляване, така че и ние ли сме водени от животински инстинкт?
Ново проучване на група учени от университета Вагенинген в Нидерландия (докладът им е публикуван в Scientific Reports) показва, че имаме когнитивна система за оптимизиране на търсенето на храна с най-нисък енергоразход.
По време на експериментите участниците трябвало да се придвижват из лабиринта, миришейки и вкусвайки 16 различни храни, сладки и солени, ниско и висококалорични.
След това са били помолени да възпроизведат маршрута, след което се оказва, че всички те, средно в 30% по-добре запомнят пътя към нездравословната храна.
Освен това, когато трябва да се ориентират само по миризма, участниците изненадващо точно намират най-калоричните храни.
Учените обясняват това с факта, че миризмата и паметта са тясно свързани в мозъка ни и тази връзка е наследена от животните, въпреки че, разбира се, човешкото обоняние е много по-слабо от това на животните, които упорито трябва да си набавят храна.
Възможно е човешката памет да се е формирала и под влиянието на постоянната нужда от търсене на храна. А способността да се запомнят добре местата за намиране на висококалорични храни осигурява огромни ползи за оцеляването. Само онова, което е било спасение за нашите далечни предци – ловци и събирачи, се е превърнало в истинско проклятие за нас.
