В 2600-годишна лаборатория за балсамиране учени откриха съставките за направата на мумии: катран, мазнини, дървесни смоли и масла, използвани от древните египтяни за запазване на телата, съобщава "Вашингтон пост". Откритията, публикувани в списание „Nature“, показват, че веществата, използвани за направата на египетските мумии са били продукт на забележителна глобална верига за доставки, разчитаща на средиземноморската, африканската и азиатската търговия за снабдяване със специфични съставки с противогъбични и антибактериални свойства.

"Това е наистина вълнуващо", казва пред "Вашингтон пост" Махмуд Бхагат, биохимик в Националния изследователски център в Кайро и член на изследователския екип. "Ако египтяните са пътували толкова далеч, за да се сдобият с тези специфични природни продукти, от точно тези страни, а не от други страни между тях, това означава, че е било умишлено, не е било просто опит или грешка..."

През 2016 г., археолозите откриват подземна работилница за балсамиране, разположена до известните пирамиди в Саккара, некропола на древната египетска столица Мемфис. На мястото са открити повече от 100 съда, включително глинени чаши и червени купи, някои от които с етикети, обясняващи как съдържанието им е използвано в процеса на мумифициране: "За главата му", "за да бъде миризмата му приятна" или "за защита на черния дроб". С помощта на тези гравирани съдове учените биха могли да извършат химически анализи на останките, за да се опитат да възстановят първоначалното им съдържание.

Изследването предоставя богата информация за това как древните египтяни са се снабдявали с материали за балсамиране. Смята се, че естественият битум, подобно на катран вещество, произхожда от Мъртво море. Страничните продукти от хвойна и кипариси, както и смолата от род цъфтящи растения, наречени пистация, вероятно идват от Средиземноморския регион. Използвали са и смола от елеми - дърво, което расте в тропическите гори в Африка и Азия. Най-интересното е, че учените са открили смола от гума, която идва от семейство дървета, растящи в горите в Индия и Югоизточна Азия.

"Индустрията за балсамиране е била двигател на ранната глобализация, като това е означавало, че наистина е трябвало да се транспортират тези смоли на дълги разстояния - от Югоизточна Азия до Египет", казва съавторът на изследването Филип Стокхамер, археолог от университета в Мюнхен.

Стокхамер смята, че това е станало чрез търговска мрежа, която той проследява от днешна Южна Индия и през северния регион на Персийския залив до Египет.