„Но какво означава цивилизация на зрелището? Това е цивилизация на един свят, в чиято ценностна система първото място се пада на развлечението, а веселието и бягството от скуката са всеобща страст. Разбира се, такъв житейски идеал има пълното право на съществуване. Само фанатичен пуритан би осъдил представителите на дадено общество, ако се стремят да донесат радост, забава, смях и веселба във всекидневието си, оковано в смазващо, а нерядко и оскотяващо еднообразие. Но провъзгласявайки за върховна ценност естествената склонност към приятно прекарване на времето, ние сме предизвикали нечакани последици: културата се обезличава, всички са обзети от фриволно настроение, а в областта на масовото осведомяване процъфтява безотговорната клюкарска скандална журналистика.“

Марио Варгас Льоса - „Цивилизация на зрелището“

Но какво означава киното тогава? „Веселие и бягство от скуката“, или културен феномен, съчетал в себе си всички предимства и недостатъци на съвременната ни цивилизация? Отговорът е: Да. Киното е всичко това. И още нещо! Киното е изкуство.

„Движещите се картини“ още с първите прожекции на новото чудо на техниката – кинематографа, превземат територии в най- високата сфера на човешките потребности: потребността от изкуство. Киноизкуството е синкретично изкуство. То събира в едно текст, говор, музика, изображение... Киното може да бъде роман, опера, трагедия или комедия, но всъщност може и да съчетава всичко това в едно, придавайки му друго естетическо и емоционално усещане, защото въздейства върху мозъка ни чрез всичките ни сетива. Киното е ... Просто е кино!

Тазгодишното 12-то издание на кино фестивала „Синелибри“ открито дискутира, макар и задочно, със знаменитото есе на нобеловия лауреат за литература Марио Варгас Льоса.

Мотото на фестивала е „Цивилизация на зрелището“, а официалният цвят и дрескод на фестивала е „жълто“. Това е пряка отправка към предупреждението на писателя за „пожълтяването“ на културата и изкуството на модерната ни цивилизация. Преднамерената провокация цели да накара зрителя да си зададе въпроса доколко културата, изкуствата и журналистиката са пренаредили пластовете на това, което днес смятаме за стойностно изкуство и кое за чисто комерсиален продукт: добре опакован, бляскаво поднесен, но ... фабрично стандартен. Всъщност самият Льоса не е отрича правото на съществуване на комерсиалното изкуство, създавано на конвейер, подобно на стоките за масова употреба, но бие камбаната за тревога относно приравняването му с това, което все още наричаме „високо“ изкуство. Киното, като най-масовото изкуство от самото си създаване, е особено подвластно на това.

Високото изкуство, респективно високата литература, може ли да достигне до масова аудитория, или е изкуство за посветени? Съответно - може ли високата литература да послужи за основа на „високо“ кино? Как се съчетава най-масовото изкуство – киното, с високите образци на литературата?

За 12 години „Синелибри“ изследва точно тази гранична територия – там, където киното се среща с литературата. „Синелибри“ е уникален филмов фестивал без аналог сред стотиците други филмови фестивали по света. Сполучливата идея на създателката му, Жаклин Вагенщайн (директор на издателство „Колибри“), да превърне четенето на книги и гледането на филми в общо преживяване на големия екран, ражда културно събитие, което с всяко следващо издание завоюва все по-голям световен престиж. От 2016-та година фестивалът има конкурсен характер, като се присъжда голямата награда (статуетката „Синелибри”) за пълнометражен игрален филм, документално кино и късометражни европейски филми.

Изборът на наградените филми се извършва от петчленно международно жури, в което през годините са попадали световно признати творци, като Йън Макюън, Фолкер Шльондорф, Кристоф Ламбер, Жан-Жак Ано, Уилям Болдуин и много други.

Тазгодишното издание на фестивала предлага внушителните 75 кинозаглавия на своите зрителители. Между тях има филми, които почитателите на литературата и киното чакаха с нетърпение. Кои са те? За тях в подкаста „Тройка по никое време“ на триото Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ разказва с увлекателни подробности Стаси Айви. Самата тя е творческа личност, „с повече от 10 години опит пред и зад камерата“ като журналист, репортер, режисьор, водещ на предаване, кинокритик, писател... Стаси Айви е част от екипа, който организира фестивала „Синелибри“. Тя е отговорна за координацията на „Срещите на индустрията“, или по-точно за срещите на киноиндустрията с литературната индустрия.

Това като че ли потвърждава тезата на Марио Варга Льоса – когато наричаме изкуството индустрия, то неминуемо ражда фабрични продукти за масова употреба. Но ... то трябва да стигне по някакъв начин до широката си аудитория, нали? А за естетическия критерий и нелеката задача да бъдеш критик, литературен или кино, самата Стаси споделя, че днешните критици са малко по-широко скроени от „някогашните“, за които с носталгия пише и Льоса. Все пак живеем в 21-ви век, в който поп-културата е всепоглъщаща реалност, просто защото с развитието на технологиите, е масово достъпна. А и да не забравяме, че яростно отричаното вчера, е утрешната класика... Кой би могъл да предположи преди половин век, че Робърт Цимерман, известен на целия свят като Боб Дилън, ще получи нобелова награда за литература? И че филмът „Абсолютно неизвестен“ ( “A Complete unknown” - цитат от песен на Дилън), пресъздаващ ранните години от живота му, ще получи наградата точно на критиците и цели осем номинации за „Оскар“?

„Синелибри“ е кинофестивал, който показва двойната спирала на ДНК-то на киното и литературата. Доказва, че едното не може без другото: за да се роди един филм първо трябва да има написан сценарий. А основа за сценарий може да послужи всяко едно литературно произведение. Кино адаптациите имат два вида зрители. Едните са пуристи, за които всяко отклонение от литературния първоизточник е ерес, и такива, които възприемат филмовата адаптация като отправна точка за размисъл и дискусия върху литературното послание и идеите на първоизточника. Това може да е класически роман, но може да е и съвременна проза, дори поезия, която все още е обект на обществени спорове относно посланията, които отправя към съвременното общество. Тук киното е особено пластично, защото не можеш да пренапишеш един класически текст, но можеш да го преразкажеш по различен от автора начин.Да споделиш със зрителя на филма си твоята гледна точка върху литературния текст и твоя „смисъл“ от неговия прочит.

„Синелибри“ 2026 предлага кино, родено от литературата, в много богат диапазон: “Калевала: Историята на Кулерво“ - екранизация на финската епична поема „Калевала“, посветена на викингската древност, „Кукла“ - нова мащабна продукция на полския режисьор Мачей Ковалски по класическия роман на Болеслав Прус, нова прочит и кино разказ на „Разум и чувства“ на Джейн Остин на режисьорката Джорджа Оукли.

Друг интригуващ филм, „Дневникът на една камериерка“ по известния роман на Октав Мирбо, неколкократно филмиран през годините, е пренесен в съвременна Европа като мизансцен от Раду Жуде. Румънският режисьор предлага своя сатирична визия на класическия роман в светлината на противоречията и проблемите на съвременна Европа...

„Черното топче“ (La bola negra) е испанският кинофеномен от тази година. Това е кинотворба, вдъхновена от четири страници – толкава е успял да напише Федерико Гарсия Лорка от последната си, незавършена едноименна пиеса, преди трагичната си смърт.

Режисьорският дует Хавиер Калво и Хавиер Амброси са си поставили амбициозната задача да допишат пиесата и да я филмират, а резултатът, според всички критици, е впечатляващ. Този филм е официалното предложение на Испания за наградите „Оскар“ догодина.

Освен от литературните класики, киното винаги се е изкушавало и от съвременната литература. И няма как да е иначе, защото киното е може би най-експерименталното изкуство на епохата. В тазгодишното издание на „Синелибри“ своя филмов разказ и интрепретация са получили съвременни писатели като носителя на наградата „Гонкур“ Лоран Мовиние, с френския филм “Историите на нощта“. Германският филм „Alegro Pastell” е създаден по хитовия роман на Лайф Ранд, изследващ капаните на модерната любов в дигиталната ера, а италианския „Лудории“ е заснет по текста на съвременния майстор на психологическата проза Доменико Старноне.

Специално внимание заслужава включеният в тазгодишната конкурсна програма на фестивала филм „Паралелни истории“ на иранския режисьор и сценарист Асгар Фархади. Филмът е свободно вдъхновен от друг колос на седмото изкуство – Кщищоф Кешловски и по-конкретно от последната, шеста част на неговия „Декалог“ - „Кратък филм за любовта“. В „Паралелни истории“ ще видим как героите на Изабел Юпер, Виржини Ефира, Венсан Касел, Катрин Деньов и останалите постепенно размиват границите между измислицата и реалността ... Нещо, което е присъщо на магията на киното още от времето на прословутия влак, заснет от братя Люмиер, накарал хората да избягат ужасени от салона по време на първата прожекция през 1896г.!

Тази година за голямата награда на „Синелбри“ за пълнометражен игрален филм се борят девет филма, а впечатляващото е, че България участва с цели два. Това са „Остайница“ на режисьора Костадин Бонев по придобилият международна известност роман на Рене Карабаш, която е и съсценарист, и „Такси за рая“ - адаптация по едноименния роман на Димитре (Димитър) Динев, създадена от режисьорите Тодор Чапкънов и Иван Ничев. Филмът, както и литературното произведение на писателя, емигрант в Австрия от 1990г. по парадоксален начин, издържан в стилистиката на черната комедия, изследва територията на ничията земя на емиграцията, където е възможно да се случат наистина сюрреалистични истории...

Със свой пълнометражен документален филм, извън конкурсната програма, като творец дебютира и Стаси Айви. След успеха на късометражните „Знам какво направи“ и „Ехо“, в своя най-нов проект „Юли“ тя разказва една затрогваща, почти интимна история за гайдата – как не човек намира инструмента, а инструментът намира човека в правилния момент от живота ... Кинопътешествието на Стаси тръгва от Родопите, по дирите на една каба гайда, за да ни отведе до ... Калифорния, където ще ни срещне с Ерик Риглър – легендарният гайдар, озвучил „Смело сърце“ и „Титаник“. Премиерата на нейния пръв голям документален филм ще видим на осми ноември в „Топлоцентрала“.

Международното жури, оглавявано от шесткратно номинирания за „Оскар“ ирландски режисьор Джим Шеридан (“В името на отца“) ще обяви тазгодишния победител и носител на голямата награда на „Синелибри“ на 3.11.2026г. Най-големият победител обаче ще е зрителят. Този, който ще се срещне със завладяващия свят на киното и литературата, в които няма поставени граници, защото са плод на безграничното човешкото въображение и емоции.

Кирил Петров