Майките на джензитата или поколението Z, както наричаме родените между 1997-ма и 2012 година, са някогашните тийнейджъри, преживели своя бунт и емоционално израстване през 80-те години. Време на бурни промени: обществено-политически, научно-технически, но и емоционално-ценностни. Всяко поколение достига до своето отрицание на предишното, и всяка предишна генерация твърди за наследството си, че „не става за нищо“. Това е нормален еволюционен процес, генериран от общественото развитие и от естествените страхове на родителите за бъдещето на своите деца.
„Имаме си своите забавни моменти, но всъщност аз съм поредната изтрещяла, избухлива, неуравновесена жена, която отглежда деца. В момента ние имаме цялата информация на тоя свят колко ги увреждаме тия деца. То е „осъзнато родителство“, „джентъл парентсинг“... Всяко второ видео ти казва пет неща, които ти сгреши днес и трябва да кажеш на детето си, за да не го травмираш в бъдеще завинаги. Ние имаме супер много информация и непрекъснато сме едно кълбо от нерви: Къде сбъркахме, къде се провалихме?“
Това е откровеното признание на Диляна Георгиева, храбра съвременна майка на три деца. Тя е по-известна като Диляна_Dare с публичните си видеа във виртуалното пространство, посветени на майките – днешните и тези от 80-те години, които създадоха и възпитаха майките на Z-поколението. В подкаста „Тройка по никое време“ Диляна_Dare споделя своите мисли, наблюдения, весели случки, страхове и надежди с Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ за изнурителното удоволствие да дръзнеш да отглеждаш деца днес и през 80-те години, както го прави и в своите видеа. Какви са приликите и разликите?
Майките на джензитата са продукт на своите майки и бащи, които на свои ред са продукт на своите родители. Разбира се, динамиката на променящия се свят неминуемо нанася корекции в модела на родителството, доизгражда или отрича наследеното.
В очите на днешните „храбри“ майки, техните са в повечето случаи още по-храбри: - Те имат нетърпящ възражение отговор за всичко, определена представа как точно ще изглеждат и ще се развиват техните деца, какво ще учат, следват, работят... Това е отглас от един патриархален образ на семейството, който все повече избледнява във времето и се променя. Майките на джензитата нямат тази категоричност и непрекъснато се съмняват в правилността на изборите, които правят за своите деца. Те са безстрашни, но по по-различен начин. Да дръзнеш (to dare) да отглеждаш деца и същевременно да градиш кариера, да изплащаш ипотека и най-важното – непрекъснато да се самоподлагаш на съмнение дали правиш всичко правилно, за да не се провалиш като родител... Всички това съществува и преди дигиталната ера, но тя коренно промени мащаба. Храбрата майка от 80-те години, след като се върне от родителска среща, обикновено казва - „Искам да си отличник като Гошко, който има шестици по всичко и свири в училищния оркестър!“ и тайно се сравнява с майка му, която изглежда по-слаба. Днешната майка ежедневно вижда стотици Гошковци и техните майки в социалните мрежи, гледа демонстративните им сторита на щастлив и благополучен живот, и, съзнатело или не, си задава въпроса: „Къде бъркам?“
Сравнението между 80-тарските майки и сегашните има и друга страна. През 80-те години майките трябва да отглеждат децата си в сложна политическа и икономическа обстановка, за което просто не са подготвени. Недоимък, неяснота за бъдещето, борба за оцеляване, вместо кариерно развитие и ... д-р Спок, като теоретична помощ, в най-добрия случай. Физическа помощ идва предимно от майки и баби, и от съпруга, когато има възможност, защото работи на две места.
Днешните храбри майки имат помощта на съпруга си в много по-голяма степен; те не просто „помагат“, а във все повече семейства се включват наравно в домакинството и отглеждането на децата. Възможността за теоретична помощ и получаване на отговор на всички въпроси е огромна след комуникационния бум, а когато тревожността достигне точка, непосилна за самостоятелно справяне, посещението и консултацията с психолог е нещо напълно нормално за днешната майка, отглеждаща поколението Z. Дали обаче има приемственост и сходства между майките от 80-те и днешните майки?
“Brava mamma italiana” е популярен, станал емблематичен италиански израз, характеризиращ храбрата италианска майка, която едновремено върти домакинството, гледа децата и ходи на работа. Този израз доскоро можеше да се приложи към всички храбри майки от южна Европа, в това число Балканите и България. Средиземноморският манталитет и култура и традиции са такива, а това не е нещо, което може бързо да бъде заличено, каквито и обществени и технологични промени да ни поднася 21-ви век. Разбира се, и майчинството, както цялото ни общество подлежи на промени и еволюция.
Какви майки ще са жените от поколението Z? Какви ще бъдат техните предизвикателства и какъв ще бъде техният начин да бъдат храбри? Бъдещето ще покаже, а то при всички случаи ще бъде интересно, защото е непредвидимо.
Кирил Петров
