Суецкият канал, открит в Египет през декември 1869 г., е едно от невероятните индустриални постижения, което все още внушава страхопочитание и продължава да впечатлява... докато не го запуши контейнеровоз. Каналът е построен, за да свърже Атлантическия океан с Индийския, което значително намалявайки разстоянието между Европа и Азия и по този начин насърчавайки световната търговия и трансатлантическия транспорт.
1. Той е бил вдъхновение за Статуята на свободата. Френският скулптор Фредерик-Огюст Бартолди е искал да построи велика статуя, за да отпразнува канала, и я предложил на египетското правителство и предприемача Фердинанд дьо Лесепс. Статуята е трябвало да бъде жена, облечена в традиционни египетски дрехи, носеща факел и е трябвало да бъде озаглавена „Египет носи светлина в Азия“. Идеята е била вдъхновена от Родоския колос. Също така е трябвало да има практическа цел, служейки като фар за преминаващите кораби. Бартолди продължил да предлага идеята, докато не е приета радушно в Ню Йорк.
2. Египетското правителство реши да разшири Суецкия канал, за да намали още повече разстоянията и да насърчи световната търговия, особено търговските пътища между Азия и Европа. Първоначално Суецкият канал съкрати пътуванията с цели 7000 километра, докато завършеният проект увеличи това до почти 9600 километра.
3. Панамският канал е проектиран от същия разработчик
След успешното завършване на Суецкия канал, Фердинанд дьо Лесепс развива идеята за построяването на друг канал в Централна Америка. Окуражени от предишния му успех, инвеститорите и правителствата подкрепили проекта, а Лесепс вербува архитекта и инженер Гюстав Айфел, създател на Айфеловата кула.
4. Повечето хора, наети да работят по Суецкия канал, са местни египтяни. Смята се, че общо трябва да е имало около 30 000 работници. Изграждането на канала било съвместно усилие както на ръчния труд, така и на най-новите технологии, налични по това време.
5. Лесепс, бивш дипломат, е постигнал споразумение с египетското правителство. Но тъй като проектът е получил подкрепа и от френския император Наполеон III, британското правителство го възприема като умишлен акт на неподчинение на тяхната глобална корабна сила, който далеч надминава всеки друг по това време.
Макар и да критикува проекта в продължение на много години, британското правителство не се поколебава да купи огромните 44 процента от акциите на компанията, когато египетското правителство ги пуска на търг.
